Неустоима жена

33 глава

Не бях на себе си. Севар наистина беше мъртъв. Имаше дори снимки от погребението му. Само като видях ковчега в катафалката и метнах телефона по стената. През целият ден не бях спряла да плача. Не можех да повярвам, че го нямаше. Преди да видя снимките се опитвах да му звъня, но гласовата поща казваше, че телефона или беше изключен или извън обхват. Не можех да се храня, не можех да пия вода, не можех да се движа. Исках просто да страдам. Можех да умра от мъки, но поне щях да отида при Севар. Може би там горе беше щастлив с братята си.

Отново седях и се взирах в една точка, докато сълзите ми капеха от очите, припомняйки си всички наши хубави моменти, когато вратата на стаята отново се отвори. Янис явно не беше разбрал, че нямаше да ме накара да направя каквото и да било. Още по-малко да ям. Не го отразих. Продължавах да си мисля, моите неща, докато не чух един познат глас.

— Яни. – гласът на баща ми беше тежък и някак съчувствен. Не погледнах към него. – О, момичето ми! Всичко ще се нареди, нали знаеш това?

Нещо в мен се пречупи. Както го усетих, така и го чух.

— Нищо няма да се нареди! Севар го няма. Мъртъв е! А без него аз съм това - една шибана развалина. – изкрещях срещу баща ми и се надигнах от леглото със сетни сили. – Докато не умра и аз в адски мъки като него, ще ме гледате така.

— Яница! – Янис тропна с крак, а него го изгледах нацупено. – Знам, че ти е тежко, че не искаш да правиш каквото и да е било, но ти се поболя в тези дни. Имаш температура, цялата си бледа, лошо ти е, приличаш на парцал и въпреки това не искаш да се храниш и приемаш течности. Накрая ще те закарам в болницата и там няма искам-не искам.

— Оставете ме на мира! – изплаках и се обърнах на другата страна, с гръб към тях. Усетих как ръба на леглото до мен потъна и след това дланта на баща ми започна да ме милва по гърба утешително. – Махай се! Ти беше против него. Сега доволен ли си? Сигурно дори ти си организирал това да го убият. Знам, че си ти! Ти ми го намекна дори! Остави ме да умра и да отида при него. Да беше помислил и за дъщеря си преди да направиш това. – разшавах се с цел да се отместя от него и да не ме докосва.

— Яни, момичето ми, недей така. Сигурен съм, че Севар не иска това за теб.

— Какво знаеш ти? – изкрещях и се обърнах към него. – Никога няма да ме разбереш. Все пак не знаеш какво означава "истинска любов". Не знаеш какво е да те боли така, сякаш те разстрелват и не можеш да направиш нищо, за да потушиш болката. Остави ме да умра в мъки. – отново се обърнах с гръб към него, защото не исках да го виждам.