Неустоима жена

4 глава

Със Севар се бяхме уговорили къде ще се чакаме и какво ще ни трябва за фотосесията. Честно, обаче бях много изненадана като прие. Сега на трезва глава всичко ми беше по-ясно и изчистено. Това означаваше ли, че Севар щеше да има още повече влияние над мен? Каквото и да означаваше това, на мен не трябваше да ми пука. Трябваше да се правя на недостъпна, защото мъжете харесват, когато имат за какво да се борят. Всеки мъж иска жените да му налитат и Севар определено беше от мъжете, които бяха свикнали на това внимание. Затова и нямаше да му го дам, за да се помъчи малко. Мъжете обичат недостъпни жени. Знаех го от опит.

Бях си направила лично студио в апартамента си, където снимах на спокойствие, а не при другите откачалки да се бия за ред. Нямах тяхното свободно време. Аз ако щях да правя нещо, на мен ми изискваше време и уединение. Какво беше това "някой да те припира"? Не можех да търпя подобно нещо. Да, вярно, че баща ми имаше пръст в цялото това нещо, но нито аз можех да мина покрай него, без той да узнае, нито пък и аз нямаше да се справя за толкова кратко време без неговата помощ. Изрично му бях казала, че щях да поема половината разход, но докато се осъзная и вече той беше платил всичко. Не исках да се възползвам нито от парите му, нито от връзките му. Исках да бъда самостоятелна. Обаче в България трябваше да има някой зад теб, който да ти помага, иначе нямаше да се получи.

Чух звънецът, който проехтя из апартамента ми и моментално настръхнах. Още не го бях видяла, пък тялото ми откачаше. Имаше нещо специално в този мъж и аз щях да разбера какво беше то. Докато минавах към входната врата, се спрях пред огледалото, за да видя дали всичко беше добре по мен, за да не взема пък да го уплаша. Кестенявата ми коса беше перфектно изправена и беше оставена да пада свободно. Бях с един бял потник, препасан в черната ми къса дънкова пола, а отгоре си бях наметнала един блейзер в кремав цвят. Обръщах особено внимание на стила си, независимо дали щях да прекарам целият ден вкъщи или щях да отида до магазина просто да взема хляб. Така се бях научила от леля. Тя обръщаше особено голямо внимание на стила си, а и аз като пораснах започна да избира и моите дрехи.

Отворих вратата, а пред се разкри грамада от мускули облечени с черна прилепнала по него тениска и сиви дънки, които доста добре очертаваха едрите му бедра. Той не беше от онези кокалести момчета, които ми бяха на един шамар живот. Оо, ако исках Севар на земята, то щеше да ми бъде много зор, дори само да го ритна в топките, което нямаше да направя, разбира се, защото не можех да си позволя да нараня това, което криеха тези дънки.