6 глава

3.7K 165 19
                                    

— Какво те води насам? – попитах баща си, настанявайки се до него на дивана. – Така неочаквано, без да се обадиш, сигурно си има причина.

— Да, всъщност има. – призна някак напрегнато, а на мен това не ми харесваше. – Майка ти.

— Какво за нея? – сърцето ми се сви когато я спомена толкова мрачно.

— Обадиха ми се, че я изписват от лечебното заведение за наркозависими. – щом ми каза това, за момент настъпи тишина, а аз дори не знаех как да реагирам.

— Това е добре! – извиках ентусиазирано и с голяма усмивка. – Повече от добре е! Защо си толкова намръщен?

— Защото майка ти не може да се контролира. Аз ѝ нямам доверие. Вече го загубих. – усмивката ми моментално помръкна, както и настроението. – Знаеш как завърши всичко, нали? Не искам това да се повтори. И затова, колкото и да ми е трудно ще се обадя в лечебното заведение, за да я задържат още.

— Това е лудост! – извиках и се изправих. – Да, аз разбирам, че ѝ нямаш доверие след всичко, което направи мама, но помисли, че тя вече може би е друг човек...

— Яница, ако веднъж пробваш наркотици, ти се пристрастяваш и не можеш да ги откажеш. Организмът ти ще ги търси, а това те прави злобен и колкото и процедури да минеш - не можеш да откажеш наркотичните вещества. – започна, а аз се нацупих и скръстих ръце пред гърди. Баща ми също се изправи и ме придърпа в топла прегръдка. – Съжалявам, миличка! Знам, че ти е трудно, на мен също ми е адски трудно, но е за твое добро.

— Аз мога да се пазя. Вече да. – отвърнах, опитвайки се да сдържа здраво напиращите ми сълзи. Не отвръщах на прегръдката му, но не го и отблъсквах. Чувствах се разбита. – Дай ѝ шанс. Няма невъзможни неща, казвал си ми го милиарди пъти. Моля те, повярвай ѝ. Тя има нужда от нас.

— Тя има нужда от още малко лечение. Аз знам кое е най-добре за нея. За теб също. Остави ме да взимам тези решения сам. На времето не знаех как да взимам правилните решения, защото бях глупав, но с годините се научих. Майка ти също би била благодарна за това. Бъди умна, момичето ми. Повярвай на мен.

— Не! – отблъснах се от него, оставяйки го в изненада от действията ми. – Правиш това, за да я държиш далеч от мен. И не само това! Ти не искаш тя да разбере за любовниците, които имаш. Но ти какво си мислиш? Че тя не знае ли?

Неустоима женаOpowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz