Не можех да заспя. Въртях се в леглото и просто не можех да си намеря място. Не можех да разбера дали просто Севар спеше дълбоко или не ми обръщаше внимание. Чувствах се така сякаш лежах на тръни. Нещо не ми даваше спокойствие. Сякаш нещо ме човъркаше отвътре. Беше два сутринта и осъзнавах колко шибано бавно минаваше времето. Завиждах на Севар, който беше толкова спокоен и си спеше безгрижно. Стоях известно време и наблюдавах релефния му гръб. Изглеждаше неустоимо. Макар и да ми казваше, че "не тренирал известно време и се отпуснал" за мен той изглеждаше съвършено. Исках да докосвам релефите му, да се наслаждавам на тях, да ги опозная всичките. Не знаех колко време гледах гърба му, но изведнъж се размърда и в следващия момент се завъртя. Сънения му поглед обходи лицето ми и с изненада откри, че не спях. Сведох поглед, защото се почувствах като дете, което го бяха спипали будно в късните часове на нощта и видях как Севар напълно се завъртя към мен.
— Мислех, че най-накрая си заспала. – чух го да казва тихо, което ме накара да погледна към него.
— Съжалявам ако съм те събудила. – побързах да се извиня, но той поклати глава и погали бузата ми с дланта си.
— Не. Аз също не мога да заспя. Опитвам се, но не ми се получава. И тей като спря да шаваш, си помислих, че поне един от двама ни е намерил покой. – не можех да преценя дали ме лъжеше за това, че не беше могъл да заспи, защото погледа му сякаш ми се струваше сънен, обаче не можех да кажа с точност, защото в стаята беше тъмно.
— Мислех, че спиш. – признах, а ръката му продължаваше да гали бузата ми.
Харесваше ми. Беше толкова нежно и успокояващо. Докосването му ме отпращаше в далечни и необятни светове, което пътуване до тях приемах на драго сърце. Караше ме да се чувствам спокойна, сякаш нищо не можеше да развали този миг и можеше да се задържи завинаги. А аз го исках. Да лежим и той да ме гали успокоително.
— Къде спах, къде не. Не мога да го обясня. Спи ми се, но не мога да заспя.
— Аз мисля, че от вълнение не мога да заспя. – признах тихо и погледа ми ненадейно падна на устните му, които като се замисля не бях усещала скоро.
Колкото и странно да прозвучеше - липсваха ми. Няколко секунди седяхме и нищо не казвахме, докато накрая и двамата не се награбихме, сякаш беше по команда. Веднага нападнах устните му, сякаш не ги бях усещала от векове и моментално поисках достъп до езика му. Той явно разбра намека ми и преди да се осъзная, неговия език нахлу в устата ми, търсейки да се сплете с моя. Едната му ръка обхвана дупето ми и го стисна силно, карайки ме да измрънкам от леката болка, която всъщност ми хареса. Дръпна ме към него и аз прехвърлих крак през неговите. Отнемащата ни дъха целувка не спираше, а аз гледах как да се отърквам в него, усещайки как члена му набъбваше с всяка една изминала секунда. Моите бикини пък вече се подмокряха и тей като търках таза си в дължината на члена му, която сякаш не спираше да става по-голяма и по-голяма, ме караше да настръхвам и тръпки на възбуда да побиват тялото ми, предизвикани от вече набъбналия ми клитор. Спряхме целувката и се вгледахме в очите на другия, задъхани, сякаш бяхме пробягали маратон.
YOU ARE READING
Неустоима жена
RomanceЯница Михалева е точното определение на думата кучка. Нагла, инатеста, наперена, с голямо самочувствие, но и красива. Въпреки, че е дъщеря на влиятелен човек в България, тя не се възползва от това, а иска сама да изгражда живота си. Докато една обик...