Неустоима жена

29 глава

ЯНИЦА

Мина почти цяла седмица в столицата. Със Севар прекарахме времето си заедно. Въобще бяхме забравили и за света, и за хората, които можеха да се притесняват за нас, тей като си бяхме изключили телефоните, най-вече аз, за да не може Янис да ме проследи и да цъфне тук. Никога не се бях чувствала толкова жива и енергична. Беше ми толкова хубаво със Севар. Само един ден пропуснахме да се видим с мама. Тя толкова много ни се радваше, а аз толкова бях щастлива, че бях покрай нея. За жалост, всичко това си имаше край и колкото и да не исках, трябваше да тръгнем обратно към Русе. Севар ми предложи да кара колата, но аз бях категорична, че щях да се оправя. Двамата се смяхме и закачахме, докато излизахме от асансьора, когато на рецепцията ни посрещна... една изненада.

— Янис? – усмивката ми помръкна и за миг се стреснах, че някак си, без да искам, си бях включила телефона и той ме беше проследил.

Хватката на Севар се отпусна около мен, а Янис щом чу гласа ми, сякаш огромен товар се стовари от раменете му и изпусна една дълга и облекчена въздишка. Как ни беше намерил? Това ме интересуваше най-много.

— Яница, мамка му, опитваш се да докараш мен и баща ти до инфаркт, нали?! – той тръгна към мен, а Севар ме изненада заставайки пред мен, закривайки ме изцяло. – Мръдни се от пътя ми! Идвам да я отведа в Русе. Имам заповеди да отстраня всяка пречка да я върна у дома.

— У дома?! Няма вече у дома, Янис! – показах се иззад Севар. – Аз се изнесох да живея при Севар. Не искам парите на баща ми, не искам нищо общо с него. Той ме е лъгал през цялото време. Лъгал е мама! И такъв човек ми е баща? Няма как да се върна Янис! Няма такъв вариант. Колкото и да ми се молиш.

— Яница, стига глупости! Хайде, ела с мен, аз ще ти обясня нещата. – той ми подаде ръка, а Севар я отблъсна и отново ме бутна зад него.

— Тя не иска да тръгне с теб. – изръмжа му и видях как Янис изкърца със зъби.

— Янис, стига. Знам, че сте се притеснявали, но съм добре, даже тъкмо щяхме да тръгваме към Русе. – казах му, а щом видях как беше свил юмруци до тялото си, осъзнавах че щеше да стане много лошо след малко. Трябваше да ги спра. – Повярвай ми! Аз съм щастлива със Севар. Той не ме наранява и няма да ме нарани. Той не е такъв.

— Не ми обяснявай! Той е поредното разгонено лапе. На двайсет и осем години си, момиче! – напомни ми Янис размахвайки ми пръст.