One big happy family [bts] [✔]

39

Хубав следобед бе почукал на вратата. Слънцето грееше, птичките пееха, а вятърът танцуваше с клоните и листата на дърветата. Хората които бяха навън се наслаждаваха на прекрасната картина, както и на сравнително хубавото време.

За пореден път, Чонгкук трябваше да прибере братята си от университетите им. Първи бе Техьонг, но когато момчето със сините кичури паркира колата си, стана свидетел на гледка която не му хареса особено.

Брат му се целуваше с някакво момче.

- Какво си мисли, че прави? - момчето излезе от превозното си средство и се запъти към щастливата двойка, като им съсипа момента и издърпа Техьонг от другото момче. - Техьонг, кой е този тип? Какво изобщо си мислиш, че правиш?

- Чонгкук, излагаш ме. - отскубна се от захвата му. - Това е гаджето ми, Бо Гом. Запознайте се. - въпросното гадже на Те подаде ръката си, за да се здрависа, но това така и не стана, защото Кук не пожела.

- Тръгваме си. - Чонгкук издърпа брат си и го завлече към колата.

Когато и двамата бяха в превозното средство, Техьонг се обърна към другото момче.

- Какво ти става?

- Нищо, просто не ми изглежда правилен за теб.

- Нямаш правото да ми казваш кой е правилен за мен и кой не, при положение, че не слушаш когато аз ти казвам същото за твоите приятели.

- Техьонг, това е различно.

- И как точно? - кръстоса ръцете си.

- Просто е, ако стане нещо, аз ще мога да се защитя...,но ти...ти просто няма да можеш.

- Извинявай! - тропна с крак. - Мога да се грижа за себе си.

- О, наистина ли? Добре се погрижи за себе си, когато онова куче щеше да те нападне.

Техьонг не каза нито дума. Историята с кучето, която се бе случила преди няколко години не бе особено приятна. Куче на тяхните съседи, което не бе дружелюбно, бе подгонило Те. Обаче, докато бягаше от него, момчето се спъна и падна. Виждайки това, Чонгкук се отзова на помощ, но той го отнесе. Кучето го захапа за крака, оставяйки му ужасна рана, която се превърна в белег.

- Това беше отдавна, а Бо Гом не е недружелюбно куче.

- И момчетата могат да хапят, но по различен начин. - въздъхна Кук и запали колата.

- Просто не се меси. Щом аз не мога да се меся в твоите отношения с приятелите ти, тогава и ти не се меси в отношенията с моето гадже.

След това изречение не се чу друга дума. Настъпи тишина, която разяждаше Чонгкук отвътре.