One big happy family [bts] [✔]

26

Годините си вървяха, а децата растяха. Ставаха все по - големи, самостоятелни и красиви.

Юнги вече бе на двадесет и една. Занимаваше се с баскетбол и бе в спортната академия в Сеул. Инсомнията му бе спряла да се появява толкова често и момчето успяваше да се наспива повече.

Хосок заедно с Джимин бяха в академията по танци. Хосок бе със специалност модерни танци, докато Джимин - балет.

Хосоки вече бе на двадесет и се занимаваше доста сериозно с танците. Дори имаше и приятели, с които излизаше навън и заедно танцуваха за забавления. От това печелеха и пари.

Джимин бе на деветнадесет и първа година в академията. Бе си все още сладичък и срамежлив, но и бе много старателен. Успяваше всеки път да докосне публиката с танците си.

Техьонг бе също на деветнадесет. Бе приет в академията за фризьорство. Мечтата му от детските години не се бе изпарила. В определената академия можеше да си избереш освен фризьорство и други специалности, като гримьорство или маникюр. Имаше и опция и за обучение и за двете, Те бе избрал точно това. Момчето работеше доста усилено, за да изпълни своята мечта
Затова бе решил да се научи на всичко, за да може салона му да има повече от една функция.

Чонгкук бе на осемнадесет, както и последна година в гимназията. Занимаваше се с музика. Имаше банда и той бе вокала, както и свиреше на китара. Той може би се бе променил най - много от останалите. Но и той като другите, имаше своята цел - с приятелите си да влезе в музикалната академия, а накрая групата му да стане още по - известна, не само сред съучениците му.

Дори и да бяха пораснали външно, все още си бяха онези диви дечица.

- Юнги, моля те спри да свириш на пианото и седни на масата. Хосок, не се ли научи, че броколите са полезни за теб? Чонгкук пий кафето с вода, вместо с мляко. Техьонг преобличи се най - сетне и стига седя с този халат и мокра коса, ще настинеш. Джимин...пак ли се заля с вода? - Джин въздъхна. - Вече сте големи, а все още ви казвам, как да се държите и какво да правите. - поклати глава.

- Явно няма да пораснат скоро. - засмя се Джун, като отпи от кафето си. - Но така е по - забавно.

- Определено. - съгласи се Сокджин. - А, сега закусвайте по - бързо, ако не искате да закъснеете.

Изведнъж се чу тупване. Всички се обърнаха към мястото, от което чуха да идва звука, само за да видят Техьонг на земята.

- Подхлъзнах се. - засмя се.

- Изобщо не сте се променили. - засмя се леко Джин.