One big happy family [bts] [✔]

32

Хосок лежеше на леглото си и си чатеше с някого. Усмивката му не падаше от лицето му.

Изведнъж Юнги влезе в стаята, обаче дори не беше забелязан от другото момче.

Зеленокоското се приближи бавно до брат си, като надникна в телефона му.

- Значи си падаш по учителя по танци, а?

Хосок се стресна от това и изпусна телефона си.

- Юнги не ме стряскай така и не навлизай в личното ми пространство без разрешение.

- Съжалявам, но ти изобщо не ми обърна внимание, като влязох. Затова реших да видя какво се случва.

Брюнета въздъхна.

- Не казвай на никого за това, моля те.

- Хубаво.

- Толкова лесно? - изненада се по - малкото момче.

- Да. Не ми трябва нищо.

Хосок го гледаше подозрително.

- Защо не мога да ти повярвам?

- Нямам представа. - Юн повдигна раменете си.

- Добре. Хубаво. Благодаря ти. Нищо, че още не ти вярвам.

- За нищо. Но как смяташ да действаш? Все пак не е сигурно, дали този господин те харесва.

- Ще измисля нещо с което да го спечеля.

- И как се казва?

- Аш. От Америка е.

- Интересно. Тогава късмет, влюбена главо.

Хвърли възглавницата си по него.

- Благодаря, зелена главо. - засмяха се.

Юнги се спря, обърна се бавно и се подсмихна.

- Никой не може да ме удря с възглавница и да се измъкне така лесно. - затича се към леглото.

Хосок изкрещя, а брат му се хвърли отгоре му, смазвайки го.

- Юнги, прасе такова! Ставай! Смаза ми мандаринките!

- Мандарини, а? Толкова ли са малки? - зеленокоското започна да го дразни.

- Ти малко лайно. - по - малкият го хвана за косата.

Тези двамата не спряха да се боричкат, докато Джин не се появи в стаята и не ги разтърва.