One big happy family [bts] [✔]

100

- О, боже! О, боже! О, боже! Дано всичко е наред, дано всичко е готово и да не липсва нещо. - за миг спря и се огледа. - Къде е булката? Ами младоженецът?

- Мамо, зад теб съм. Успокой се. - засмя се Те, който седеше мирно, докато оправяха роклята му.

Сокджин се хвана за бузите, като се засмя.

- Съжалявам, скъпи. От бременността е.

- Да, вини сестра ми за това. - поклати глава момчето.

Днес бе големият ден на Чонгкук и Техьонг, в който щяха да поставят пръстен на своя безименен пръст.

Момчето със сивите коси се огледа в огледалото, като се усмихна широко.

- Изглеждаш прекрасно. - застана до него Джин.

- И двамата изглеждаме прекрасно, нагласени и бременни в шестия месец. - засмяха се.

- Ще е голям шок, ако и родим в един ден. - пошегува се розовокоското.

- Чонгкук и татко ще получат удар. - стаята се напълни със смеховете им.

Джин погледна към часовника си.

- Време е да вървим, мили. - подкани го.

Двамата забързаха крачката към залата. Отвън ги чакаше Намджун.

- Забавихте се.

- Да си красив е трудно. - кръстоса ръце Джин и влезе в залата.

Те и Джун се засмяха, а след това се хванаха под ръка.

- Прекрасен си.

- Благодаря, тате.

Секудни по - късно, влязоха през големите врати. Закрачиха към олтара, докато сватбеният марш звучеше и погледите на всички бяха залепени за тях.

Чонгкук бе останал без думи. Когато Те и Джун стигнаха, пое ръката на своята булка и каза...

- Имам най - прелестната булка на този свят.

- О, тихо! - изчерви се момчето.

- Дами и господа. Събрали сме се тук, за да венчаем тези млади влюбени. - свещеникът се обърна към Чонгкук. - Ти Ким Чонгкук вземаш ли Ким Техьонг....

- Да, вземам го!

Всички в залата се засмяха.

- Леле, някой е нетърпелив. - засмя се Хосок, а Джимин го последва.

Свещеникът се прокашля, като се обърна към Техьонг.

- Ти Ким Техьонг, вземаш ли Ким Чонгкук за...

- Определено го вземам!

Гостите се засмяха за пореден път, а свещеникът се усмихна.

- С властта дадена ми, Ви обявявам за съпруг и съпруг. Можете да се целунете.

Точно след тези думи, младата двойка се целуна, а всички запляскаха, закрещяха и дори заплакаха.

- Пак ми отиде костюма. - измрънка Джун, който утешаваше своя любим на рамото си.

- Еййй, ами пръстените?! - попита Джимин и Хосок постави ръка на устата му.

- Шшшт! После, не разваляй момента.