One big happy family [bts] [✔]

29

- Добре дошли у дома момчета. - посрещна ги Джин с голяма усмивка на лицето си. - Как мина... - спря за момент. - Къде е Чонгкук?

- Не е ли у дома? - зачуди се Хосок.

- Не, мислехме, че ще се прибере с вас. - отвърна Намджун, появявайки се с нанесена боя по косата си.

- Нов цвят на косата ли ще имаме, тате? - засмя се Те.

- Майка ви искаше да ме боядиса.

- Да, мисля че този лилав цвят ще ти стои прекрасно. А и ще си подхождаме. Розовото и лилавото винаги са били прекрасна комбинация.

Децата им се засмяха.

В същото време входната врата се отвори, а в къщата се появи и Чонгкук.

- Кук, къде беше? - обърна се към него Хосок.

- Навън. - отвърна напълно спокойно Кук, като се обърна към своето семейство.

Обаче на Джин не му хареса това, което виждаше. Веднага застана пред Чонгкук и обхвана лицето му с ръка, оглеждайки го.

- Какво си мислиш, че си позволяваш?! - повиши тон Сокджин. - Разбрахме се, че ако ще си слагаш пиерсинги, ще отидем заедно. Не е сигурно, дали човека при който си ги направил е бил достатъчно кадърен.

Да, чернокосият младеж се бе сдобил с нови пиерсинги. Един на носа и един на долната устна.

- Мога и сам да се оправям.

- Но все още трябва да се допиташ до родителите си. - отвърна розовокосият Ким.

- Престани да се държиш с мен, като с бебе, майко. Мога да се грижа за себе си.

- Все още живееш под моя покрив, тоест ще е добре да се допитваш до мен или поне малко да ме слушаш.

- Ако искаш, мога да се изнеса още сега?! - изкрещя, а след което влезе в стаята, която делеше с Техьонг, като не пропусна да затръшне вратата.

Джин не издържа и се разплака. Не знаеше, какво ставаше с малкото му бебе, но нещата не отиваха на добре.

Намджун прегърна своята половинка, докато останалите им деца се чудеха, как можеха да оправят всичко това.