One big happy family [bts] [✔]

71

Вечерта се бе настанила над Сеул. Повечето хора си бяха по домовете и вечеряха със семействата си.

Ким се бяха настанали на масата, докато си хапваха тихо и спокойно. Един от тях доста бързаше да приключи, което привлече вниманието на останалите.

- Чонгкук, за къде си се разбързал така? - попита Сокджин.

- Ще излизам с приятелите си. Ще ходим на купон, на който ще ни платят да пеем. - усмихна се момчето.

- Обади им се и им кажи, че няма да отидеш. - веднага го отряза розовокосия родител.

- Но, защо? Мамо, не могат да пеят без мен.

- Не ме интересува. Ти се възстановяваш и на този купон не е сигурно, какво може са се случи. - отговори строго.

- Няма да стане нищо. Обещавам, че ще се пазя. - опита се да обеди майка си.

- Тази вечер оставаш тук и това е. Край на тази тема.

Чонгкук видимо се ядоса, стана от мястото си и отиде в стаята си, затръшвайки вратата след себе си.

Джин въздъхна.

- Просто му мисля доброто.

- Знаем, скъпи. - хвана ръката му Джун. - И той го знае, но му трябва време, за да го осъзнае напълно.

- Прав си. Благодаря. - целуна го нежно.

- Къхм, на масата сме. - направи забележка Юнги.

- Извинете, господине. - каза драматично Намджун.

- Извинен сте. - отвърна по същия начин зеленокоското.