One big happy family [bts] [✔]

57

Денят бе мрачен. Вятърът танцуваше и вземаше със себе си всичко което се намираше по земята, било то много тънки клонки, някое малко боклуче или листенца.

Полицейските коли заобиколиха дома на родителите на Чонгкук. Полицаите излязоха един по един. Един остана пред главния вход, а друг отиде да чака на задния. Останалите влязоха навътре.

- И ние идваме. - обади се Те.

- Опасно е. - опита се да ги спре един от полицаите.

- Брат ми е вътре и няма да седя тук и да чакам. - твърдо отвърна Юнги.

- Съгласни. - обадиха се останалите.

Полицаят нямаше какво друго да каже, освен да се съгласи.

- Бъдете внимателни и стойте близо до нас.

Бавно влязоха във въпросната къща. Във всяка стая се влизаше с гръм и трясък.

Господин и госпожа Чон бяха намерени във всекидневната. Но те бяха въоръжени.

- Вървете и намерете момчето. - извика полицаят на семейство Ким. - Ние ще се справим с тях.

- Няма да успеете. - засмя се Орион, който започна престрелката.

Полицаите отвърнаха на техния огън с огън. Но не забравиха да добавят и капки вода, за да могат да убият техните пламъци.

Всички с фамилията Ким тръгнаха да търсят навсякъде Чонгкук.

Докато Чим не намери заключена врата.

- Трябва да я отворим. - каза русокоското.

- Остави това на мен. - обади се Джун и с крак удари няколко пъти вратата, а тя излезе от пантите и падна.

Пред погледа на всички се появи ужасна гледка.

- Детето ми! - извика Джин, който се затича да прегърне своето момче. - Какво са ти направили?! - заплака, докато ръцете му галеха нежно лицето на Кук.

Огледа го хубаво. Бе по - бял от платно. Ръцете му бяха с големи синини, а на места и кървеше. Обаче момчето не показваше никакъв признак на живот, а сърцето му биеше слабо.

Намджун с треперещи ръце се обади на бърза помощ.

***

Линейката пристигна и Чонгкук бе изнесен с носилка. Престъпниците бяха заловени и щяха да бъдат затворени.

- Благодаря Ви. - обърна се към полицаите Джун. - Благодаря Ви за всичко.

- Това ни е работата. Нека Ви откараме до болницата. - предложи униформеното лице.

Всички се качиха в колите, а те потеглиха към болницата.