One big happy family [bts] [✔]

08

Беше настанала война в дома на семейство Ким. Малките се караха за...играчка.

- Тази играчка е моя! - запротестира Хосок, като започна да дърпа главата на тигърчето към себе си.

- Не, моя е! - изписка Джимин, като дърпаше краката към себе си.

- Момчета, не може ли просто да се редувате, кой, кога да играе с нея? - предложи Намджун, който се опитваше да ги разтърве.

- Не! - извикаха двете момчета в един глас, като и двамата дръпнаха по - силно и скъсаха играчката, а те паднаха назад.

В стаята влезе Техьонг, който току - що се беше събудил, но когато видя тигърчето разкъсано, очите му се напълниха със сълзи.

- Т - това беше мое... - долната му устна затрепери, а след това стаята се напълни с рев.

Джин веднага се отзова и взе малкото си бебе, като се качи в стаята с него, докато го гушкаше, в опит да го успокои.

- Научете, кои са ви играчките, тъпчовци. - тропна с краче Куки, като последва майка си.

Влезе в стаята и видя своя родител с Те на леглото. Момченцето седеше в скута на майка си, докато личицето му бе скрито в гърдите му, а хлипанията му не спираха.

Чонгкук бавно се приближи и постави малката си ръчичка на гърба му.

- Техьонги, не плачи...те не искаха да скъсат играчката.

- Но го направиха... - продължи да плаче Те.

Сокджин започна да гали главата на сина си.

- Те, ще ти вземем ново тигърче.

- Но, аз искам онова!

Чонгкук погледна към любимата си играчка, която бе в ръцете му. Морковчето.

Бавно го приближи към Техьонг.

И Те и Джин погледнаха малчото объркано.

- Вземи господин Морковчо. Той ще те пази. - говореше, докато гледаше настрани, леко засрамено.

- Н - но ти...не можеш да спиш без него...

- Просто го вземи. - Кук постави моркова в ръцете на Техьонг.  - Кук е вече голямо момче. - след това излезе от стаята.

Момчето, което до преди секунди плачеше, вече бе с лека усмивка на лицето си.

Сокджин не спираше да гледа към вратата от която бе излязал най - малкият му син. Бе толкова горд с него.