One big happy family [bts] [✔]

40

Обстановката в семейство Ким бе станала доста нажежена.

Никой освен Техьонг, не можеше да се наслади на обяда, заради погледа който Кук, отпращаше на "своята сестра".

Хосок се приближи до Джимин и му прошепна.

- Какво му става на Чонгкук? Защо изглежда ядосан?

- И идея си нямам.

Изведнъж се чу удар по масата, от дланта на ръката на Сокджин. Розовокосият родител бе видял достатъчно и му бе писнало, че не може да се наслади на своята добре приготвена пържола.

- Какво ви става на вас двамата?! - погледна кръвнишки двамата най - малки от тази маса. - Защо Чонгкук те гледа злобно, Техьонг?

- Защото не приема факта, че си имам гадже.

Всички, освен Кук се изправиха от масата и в един глас извикаха.

- ТИ СИ ИМАШ ГАДЖЕ?!

Те просто се хвана за главата.

- Да, имам си. Учи в моя университет и смята да става фризьор. Казва се Бо Гом и е година по - голям.

- Това е още по - зле. - обади се Чонгкук. - Не можеш да се срещаш с него.

- И защо не?

- Защото от далеч ли си личи, че е боклук. Забранявам ти да се виждаш с него.

- Не си ми родител и нямаш право да ми заповядваш! - Те тропна по масата.

- Само гледай!

Намджун прочисти гърлото си, спирайки спора.

- Момчета, спрете. Чонгкук, нямаш право да забраняваш на брат си да се вижда с гаджето си, особено след като ти не слушаш никой от нас. Също, добре е да му дадем шанс. Може да се окаже добро момче. Затова, Те покани го на вечеря.

- Това е чудесна идея!

- Значи, можем да поканим на вечеря гаджето на сестра ми което не одобрявам, но не може да поканим моите приятели, за да ги опознаете и да им дадем шанс?! - Чонгкук беше бесен. Не бе честно спрямо него.

- Защо всичко трябва да е свързано с теб? - ядоса се Техьонг.

- Защото, очевидно ти можеш да получиш всичко, както останалите на тази маса, но аз трябва винаги да бъда отхвърлян. - тропна с ръце по масата, събаряйки чаша, която веднага се счупи щом се срещна с пода. Момчето с черните коси се изправи от своето място, а след това се затвори в стаята си.

Всички замълчаха.

Беше вярно, че не бяха дали шанс на приятелите на Чонгкук и не беше честно спрямо него.

- Писна ми. - изправи се Те. - Излизам. Имам нужда от чист въздух. Вечерята ще се състои, без значение какво мисли за това Чонгкук. - бяха последните му думи, преди да излезе от дома си.