One big happy family [bts] [✔]

60

Наоколо бе тъмно. Всичко живо спеше, единствено лекият вятър танцуваше, заедно с дъжда който постепенно се зараждаше.

Изведнъж гръмотевица разкъса небесата, карайки някои да се събудят от своя спокоен сън.

Техьонг подскочи, докато дишаше тежко. Бавно погледа му се разнесе из стаята, в която се намираше.

Но сърцето му заби по - силно, щом видя че Чонгкук сънуваше поредния кошмар. Момчето на другото легло не спираше да шава, а цялото му тяло бе плувнало в пот.

Те веднага взе една малка хавлийка и отиде до брат си, бавно поклащайки го.

- Куки, събуди се.

Кук отвори широко своите очи, но имаше чувството, че не можеше добре да диша. Сякаш си бе глътнал езика.

Техьонг се досети какво се случваше, затова взе хапчетата на момчето, които щяха да успокоят нещата.

Чернокоското засмука въпросното лекарство. Постепенно започна да се успокоява, но пулсът му все още бе малко по - бърз от нужното.

Брат му започна да минава по лицето му с кърпата, подсушавайки потта.

- Забрави за този кошмар, защото не си сам. - прошепна. - До теб сме. А, аз няма да позволя да се отделиш от нас. При никакви обстоятелства.

Кук хвана ръката му, а пръстите им се сплетоха.

- Повече няма да ви напускам.

Техьонг го прегърна, а другото момче не остана по - назад.

- След малко ще си взема един душ, за да се освежа.

- Аз ще оправя леглото ти. - усмихна се сивокоското.

- Искаш ли да спиш с мен? Ще се чувствам по - добре. - попита Кук, леко засрамено.

- С голямо удоволствие.