38

991 98 9
                                    

Поредната седмица започна да тече, а с нея затекоха и часовете, които трябваше да бъдат прекарани в училище или в университета.

В днешния ден, Хосок тренираше много упорито. Учителият им - Аш бе измислил нова хореография която се оказа доста трудна.

Момчето което бе хлътнало до уши по своя учител, не искаше да го разочарова, затова и работеше до последния си дъх.

Дори остана и след занятията.

- Хосок, не мислиш ли, че е добре да си вземеш почивка и да се прибереш у дома? - из залата по танци се разнесе гласа на учителя по танци, а щом достигна и до танцуващото момче, то веднага целуна пода. - Господи, добре ли си? - попита Аш, като веднага отиде да му помогне.

Хосок прие ръката, която му бе подадена, изчервявайки се целия. Бе се изложил.

Обаче щом видя отблизо своя учител, едва не си глътна езика. Кафявата и леко дълга коса, която стигаше до раменете му, зелените му очи, които приличаха на две кристалчета, а кожата му в малко по - тъмен нюанс от тази на Хосок. От многото танци тялото му бе добре оформено. А, усмивката му бе страшно бяла и красива. По - малкият в тази стая, обичаше тази усмивка.

Хосок се усети, че зяпаше и затова се прокашля леко.

- Добре съм, благодаря Ви.

- Не е нужно да научиш хореографията до края на деня.

- Но аз съм близ-

- Хосок, имаш нужда от почивка. Утре няма да можеш да се движиш от мускулна треска. - потупа го по рамото. - Върви и си почини, а утре ще се видим и ще продължиш с ученето. - намигна му.

Брюнета се изчерви още повече и само кимна с главица.

- Добре, благодаря Ви.

- Няма за какво.

Хосок излезе от залата и се облегна на вратата, закривайки лицето си в шепите си.

- Изложих се. - въздъхна. - Какъв съм глупчо. - облегна се назад.

One big happy family [bts] [✔]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora