One big happy family [bts] [✔]

17

На другия ден, Джин бе останал у дома с Чонгкук, като го наблюдаваше как е.

Малчото главно лежеше и се гушкаше в майка си. Не се хранеше особено, което притесняваше Джин.

- Хайде, още една лъжичка. - помоли го Сокджин.

Кук поклати глава, показвайки че не искаше повече. Розовкоското го остави, нямаше нужда го кара на сила.

За да запълнят деня си, Джин реши да му помогне да направи замък от конструктора.

- Виж колко голям става, миличък.

- Трябва му стена, за да го опазим от онзи зъл съсед. - при мисълта за него, Чонгкук потрепна.

Джин го пое в прегръдките си.

- Не се вълнувай толкова, заради него. Аз и баща ти ще те пазим от него. Всичко ще е наред.

- Беше ме много...страх... - Кук зарови лицето си в гърдите на Сокджин.

- Не плачи, зайче мое. - започна да гали гръбчето му. - Той повече няма да ти прави зло. Обещавам.

- Обещаваш? - Куки погледна майка си с големите си очички.

Сокджин се усмихна нежно и с палци изтри сълзите му.

- Обещавам. - целуна челото му и чу леко кикотене от страна на сина си.