One big happy family [bts] [✔]

13

- Време е за обяд. - провика се Джин от всекидневната.

Чувайки гласа на своя родител, малките калпазани, веднага се затичаха към въпросната стая, като се бореха кой първи да влезе вътре.

Намджун успя да ги разтърве, за да може и той да мине.

- Ох, момчета, какво ще ви правя? Само се дърпате. - въздъхна Сокджин.

Малчовците изтичаха до мивката, за да се измивят, но този път прецениха да не се бутат, за да покажат на майка си, че могат да бъдат и кротки момчета.

- Виж, Джини решиха да те послушат. - усмихна се Джун.

- Дано го правят по - често.

Всеки зае своето място на масата, като бе готов да започне да хапва.

Но Сокджин спря Чонгкук.

- Не си си изпил хапчето. - подаде му го.

- Не искам. - измрънка Кук.

- Но, трябва да го изпиеш. Не можем да рискуваме, да се случи нещо, Куки.

- Аз пък казах, че не искам. - кръстоса ръце пред гърдите си.

- Тогава няма да ядеш. - издърпа купичката му.

- Ама...добре. - Чонгкук стана от мястото си и се запъти към всекидневната, където се сви на дивана.

- Мислех, че това ще го накара да го изпие. - въздъхна розовокоското и се изправи от мястото си, като отиде при своето бебе. - Чонгкуки, моля те. За твое добро е.

- Н - но...тези хапчета са гадни...имат гаден вкус и са...големи. Н - няма ли...да спрем с тях...мразя ги...- Кук се сдържаше да не заплаче.

Сокджин веднага взе в прегръдките си, своето малко момче.

- О, мили. Знам, че ти е трудно, но се налага. - целуна челото му. За миг се замисли, докато не му хрумна нещичко. - Ами ако го слагам в лъжичка с плодово мляко и просто да го гълташ? Няма да го усетиш. Ще усетиш само млякото.

- М - може да...опитам.

- Браво на моето голямо и смело момче. - разроши косата му, а малчото се изкиска сладко.