One big happy family [bts] [✔]

04

Беше настъпил обяд. Слънцето се прокрадваше през прозорците, осветявайки стаите. Бе и сравнително топло, като вятър почти нямаше.

В дома на семейство Ким, изненадващо бе тихо.

Техьонг и Хосок седяха на килимчето във всекидневната, опитвайки се да построят къщичка с конструктора.

Чонгкук гледаше поредното детско, като седеше на дивана и кротуваше, докато до него бе баща му - Намджун, който довършваше работата на лаптопа си, а в скута му спеше изморения Юнги, който за пореден път бе имал тежка вечер.

Джин подготвяше обяда, докато Джимин или седеше до него, като държеше края на престилката му или потичваше подире му.

Щом храната бе сервирана, розовокоското взе малкия Чим, като му помогна да си измие ръцете и го сложи на неговото столче.

- Не започвай още, трябва да извикаме и другите.

- Добле, мамо. - кимна с главица, Джимин.

- Момчета, време е за обяд. - извика Джин.

Малчовците се затичаха към масата, настанявайки се на местата си, докато зад тях вървеше Джун със сънливия Юнги на ръце.

- Първо ръцете. - затропа с крак Сокджин.

Децата се изправиха и  мързеливо отидоха до мивката, като използваха столчето пред нея, за да стигнат кранчето.

Когато всички бяха чисти и заеха местата си, обядът започна.

Както Кук си похапваше, Техьонг се протегна и взе едно от неговите чери доматчета.

- Върни ми доматчето, глупаво момиче, такова. - тропна с вилицата си Чонгкук.

- Не съм момиче! И няма да го върна, аз ги обичам повече от теб и искам още. - изплези му се.

- Чонгкук не обиждай брат си... - започна Сокджин.

- Поправка мамо, сестра ми.

- Престани! - изписка Те.

- Чонгкук, ако обичаш. - предупреди го Джин. - А ти Техьонг, не вземай от обяда на другите. Ще хапваш толкова, колкото ти се полага, като всеки един от нас.

- Добре, мамо. - казаха в един глас двете момчета, като наведоха главите си.

***

След обяда, беше време за сън. Сокджин и Намджун, бяха преценили, докато Джимин и Юнги са малки, да спят с тях, поради инсомнията на Юн и това че Джимин понякога имаше страх от тъмното.

Останалите три мъничета, деляха една стая.

Всеки си отиде по стаите и си легна на своето легло, за заслужена обедна почивка.