One big happy family [bts] [✔]

15

Бе прекрасен ден от уикенда. Слънцето бе огряло всичко наоколо. Птичките пееха и просто нямаше как на човек да не му се прииска да излезе навън.

В двора на своята къща, Хосок, Техьонг и Чонгкук бяха навън и и си играеха с една голяма и червена топка.

Ритаха си я и не спираха да се смеят.

- Моя е! - извика Хосок и ритна топката. Но не очакваше да бъде толкова силно, че да отиде в двора на един от съседите.

Обаче този съсед не беше кой да е друг, а сърдитият Джо. Никой в квартала не го харесваше, главно защото той бе груб и защото се държеше зле с деца и животни, поради факта, че ги мразеше.

Трите момчета преглътнаха тежко и бавно закрачиха към дома на Джо.

Щом бяха там и се огледаха, видяха стареца да държи тяхната топка, което бе счупила върха на шапката на една от многото статуи - гноми на сърдиткото.

Хосок пристъпи напред и заговори.

- Много се извиняваме господине. Не искахме да направим тази беля. Съжаляваме.

Джо се обърна към трите момчета със своето ядосано лице, карайки малчовците да потрепнат от страх.

Старецът взе своята вила и спука с нея, тяхната топка. Бавно и тромаво, вървеше към децата, като накрая хвана силно Хосок за ръката.

- Ако още веднъж счупите нещо, което е моя собственост или ви видя на моя собственост, ще ви заровя! - изкрещя.

Чонгкук пристъпи напред, отскубвайки брат си от захвата на сърдития мъж.

- Извинете, но не бива да се държите така. Ние дойдохме и най - искрено се извинихме за нашите действия. - заговори момчето, като се страеше да бъде смел.

Джо хвана Чонгкук за яката, като го приближи до себе си.

- Казах, че ако още веднъж ви видя да рушите или да сте на моя собственост ще ви заровя, ако трябва и живи! - изкрещя за пореден път, а след това пусна Кук.

Трите момчета започнаха да тичат към своя дом. Когато бяха вътре, Хосок отиде до своя баща и му обясни всичко.

Техьонг се скри в прегръдките на майка си, докато Чонгкук не можеше да се успокои и седеше на едно място.

- Този старец е луд. - изправи се Намджун готов да отиде да се разправя с него.

- Чонгкуки, добре ли си? - попита Те, като погледна брат си и привлече вниманието на всички в стаята.

Джин забеляза, че малкото му момче не беше добре. Трепереше повече чихуахуа. Доближи се до него и усети колко студени бяха ръцете му.

- Чонгкук, миличък успокой се. - прегърна го.

Момчето обаче имаше чувството, че си бе глътнал езика, заради усещането че гърлото му се свиваше. А, пулса му бе откачил.

- Намджун, Чонгкук има паник атака.

След тези думи, Кук не издържа на всичко това и припадна в ръцете на майка си.

Намджун не загуби и минута повече, като се обади на линейка.