One big happy family [bts] [✔]

92

Всички се настаниха във всекидневната. Тишана се разхождаше наоколо и като че ли, не искаше да си тръгва.
Но все пак, Джин не можеше да остави нещата така. Затова първи заговори.

- Чонгкук и Техьонг, кога щяхте да ни кажете за вашата така наречена, романтична връзка? - повдигна вежди розовокосият мъж.

- Как се очакваше да го кажем? - попита Кук, като бе фокусирал вниманието върху своя родител.

- Беше ни страх, как ще реагирате. Все пак, се водим братя.

- Да, така е. - кимна с глава Джин. - Но сте и мои деца, което значи, че трябва да говорите с мен, когато се случват толкова големи и сериозни неща с вас.

- Знаем. - въздъхна Те. - Страхът в нас бе по - голям, мислехме че ще искате да се разделим...,защото е грешка.

- Грешка щеше да бъде, ако бяхте кръвни братя. Но вие не сте. Още като ви осиновихме... - усмихна се Намджун. - ...бяхме наясно, че може нещо такова да стане. Все пак, всички си имахте своите специални връзки помежду ви.

- Ние ви приемаме, такива каквито сте. Не мога да ви спра да се обичате. Може да съм ви родител по документи, а не по кръв, но все пак сте моите деца. Въпреки това, винаги съм знам, че нямам пълни права върху вас, защото все пак...има неща, които не мога да променя. - очите на Сокджин се напълниха със сълзи.

Всички се наредиха около него, прегръщайки го.

- Обичам всички ви.

- И ние теб. - засмя се Джун.

- Даже двойно. - добави Хосок.

- Това подходящо време ли е да добавя, че ние с Джимин също сме тайно във връзка от около три години? - попита Юн.

- Какво?! - извикаха всички.

- Юнги! - засрами се Чим.

- Упсиии! - засмя се зеленокоското.