One big happy family [bts] [✔]

66

Птичките пееха, слънцето озаряваше всичко, вятърът едва се усещаше. Сякаш в днешния ден всичко живо и неживо бе щастливо.

Хосок седеше на една пейка в парка и чакаше своя учител по танци да пристигне.

- Ей, Ким. - дочу познатия глас на Аш.

Младият танцьор вдигна погледа си, но едва не си глътна езика, когато видя Аш в цялата му прелест. Косата му бе вързана на леко разрошено кокче, носеше светлосиня неофициална риза с няколко разкопчани копчета и белия потник под нея се виждаше добре. Едната част на ризата бе запасана в черните му и тесни дънки, които описваха всеки мускул на краката му, а другата част си висеше свободно навън.

- Извинявай, че закъснях. Имаше голяма опашка в магазина за цветя. - иззад гърба си извади красива жълта роза, като я даде на своя ученик, карайки младока да се изчерви.

- Нямаше нужда. - пое цветето в ръцете си и леко го подуши. - Ухае чудесно. И е в един от любимите ми цветове.

- Но не сияе така силно, като теб.

- Господи. - засмя се Хосок и започна да си вее с ръка. - Какво ще кажеш да седнем в близкото кафене за по едно фрапе. Имам нужда от нещо разхлаждащо.

- Хайде.

Двамата се настаниха на една от масите отвън. Поръчаха си по едко фрапе. В началото имаше неловка тишина, но Ким реши да я разчупи.

- Предполагам си се досетил, че не съм те извикал на приятелска разходка, а на...

- На среща, знам. Чудех се още колко ще отлагаш.

Хосок се задави със собствената си слюнка.

- Моля?!

- Мислиш, че не знам, че си падаш по мен. Толкова беше очевиден.

- Тогава, защо не направи нещо?

- Исках ти да си признаеш, а и се притеснявах, че си правя грешни заключения. Но след като ме покани, разбрах, че съм бил прав. - усмихна се, а малчото пак се изчерви.

- Би ли...би ли искал да бъдеш с мен? - едва попита.

- Хосок, с удоволствие. - кимна с глава. - Но ме притеснява това, че може да ни хванат и да те изключат, а мен да уволнят.

- Няма да го направят. Ще се погрижим да не разберат, а ако научат, не ми пука. Ще отворим наша собствена школа по танци и ще сбъднем мечтата ти.

Аш не знаеше, какво да каже. Бе останал без думи, а сърцето му биеше по - силно от преди.

- Ти си уникален и доста смел.

- Такъв съм си. - намигна му. - Но ще ми отговориш ли?

Учителят му се засмя.

- Толкова си нетърпелив. - поклати леко глава. - С удоволствие ще бъда с теб.

Хосок се изправи от мястото си и го прегърна.

- Благодаря ти.

- Няма за какво.