One big happy family [bts] [✔]

10

Буря разтресе града. Силен вятър. Шумни гръмотевици и дъжд, който не спираше.

Хосок бе ужасен от такова време. Момчето не можеше да излезе изпод завивките.

Всичките му братя бяха в стаята с него и се опитваха да го успокоят.

- Хосоки хьонг... - започна Джимин. - ...,не се стлахувай, доли да е много стлашно.

- Това не...помага Джимин. - каза с треперещ глас Хосок.

- Защо не гледаме нещо, докато бурята спре? Нещо забавно, като например? - предложи Кук.

- Не искам...

Момчетата започнаха да се чудят и чудят, докато на Юнги не му хрумна една...добродушна лъжа.

- Хосок, това не е буря.

- Ами, какво е? - надникна с едното си око, изпод завивките.

- Боговете, които живеят горе на облаците, играят на футбол. Всеки път, като Зевс загуби от Херкулес, той се дразни и започва да скача по облака, като пуска и силата си на гръмотевици по него, а облака плаче от болка.

- З - значи...бурята е просто...детинското поведение на Зевс, че губи...от сина си? - попита изплашеното момче.

- Точно така. Голямо дете е за върховен Бог.

- Това е толкова глупаво. - засмя се леко Хосок, вече малко по - спокоен.

- Нали и аз така казах, като в сиропиталището ми казаха за това. А си мислех, че е страшно. - засмя се Юн. - Хайде, всеки път щом чуем гръм да се смеем на глупостта на Зевс.

- Хайде.

Малките деца вярваха на всичко, но пък понякога голямото въображение, можеше да ги изкара от техните страхове, дори и за малко.