One big happy family [bts] [✔]

42

Няколко дни минаха след онзи тежък разговор.

Сокджин се опитваше да говори със своето дете, но Чонгкук го отбягваше при всяка възможност, а това го късаше отвътре.

В този момент Кук миеше чиниите, докато си тананикаше нещо. Обаче бе прекъснат от Джин, който бе преценил да опита отново да говори с него.

- Това нова мелодия за песен ли е? - попита с усмивка розовокоското, но и не получи отговор. - С удоволствие ще я чуя на следващия ти концерт, смятам, че ще е хубаво да присъстваме и...

- Не ви искам там. Нито един от вас не искам да виждам на концерта. - Чонгкук говореше толкова студено и без емоция, карайки Джин да преглътне тежко. - Спри да си губиш времето с мен и започни да оправяш за вечерята на която ще присъства бъдещия ти зет. - остави вече чистата чиния на страна и се обърна, напускайки стаята.

Сокджин въздъхна и погледна надолу. Не трябваше да плаче, не и сега. Но му беше страшно болно.

Мислите му бяха прекъснати от позвъняването на звънеца. Мина с ръце през косата си и си сложи една усмивка на лицето. Отиде до входната врата, отваряйки я.

Техьонг веднага се втурна и прегърна гаджето си.

- Добре дошъл. - целуна бузата му. - Семейство, това е Бо Гом. Бо Гом, това са мама Сокджин, татко Намджун, най - големият ми брат Юнги, след него е Хосок, Джимин с който сме на една възраст и вече познаваш най - малкия ми и тъп брат - Чонгкук. - представяше ги, докаго ги посочваше с пръстче.

- Много ми е приятно. - поклони се момчето.

- На нас също. - здрависа се с него Намджун. - Е, нека отидем в трапезарията и да се опознаем.