One big happy family [bts] [✔]

90

Беше приятна и спокойна вечер. Хората спяха, щурците пееха, а навън вятърът танцуваше.

Но имаше едно момче, което гледаше към звездите, докато очите му бяха леко насълзени.

Юнги излезе от банята, докато сушеше косата. Видя, че момчето му не бе много весело и затова застана до него.

- Скъпи, какво ти е? - попита нежно Юн, докато галеше рамото му.

- Нищо...просто...липсва ми да танцувам. Мина време и...отново искам да се кача на сцената, но...не мога... - въздъхна. - Тежи ми, като не правя това, което най - много обичам.

Зеленокоското целуна нежно бузата му. Прегърна го, докато галеше гърба му.

- Чим, знам какво ти е и те разбирам добре. Но ти трябва почивка, а ако не си починеш достатъчно, има възможност да стане и по - лошо. - въздъхна. - Искам да си добре и да танцуваш без проблем. Затова, почивай си. Бъди силен, окей?

Русокоското закима с глава, докато долната му устна затрепери.

- Добре.

По - големият го целуна по устните и изтри сълзите му.

- Сега се усмихни, голямо Фифи, защото не искам да те виждам тъжен.

Джимин се усмихна леко, а после прегърна силно своята половинка.

- Благодаря ти, че винаги си до мен.

- Няма за какво, любими.