One big happy family [bts] [✔]

50

Техьонг се събуди с писък, който се разнесе из цялата къща карайки Сокджин да отиде в стаята и да види как е детето му.

- Какво има, скъпи? - попита розовокосият, като седна на леглото до сина си.

Останалите от семейството също бяха притеснени, но се наредиха на прага на вратата, за да не пречат на розовокосия родител да се погрижи за Те.

- Сънувах ужасен кошмар. Чонгкук...беше в опасност и не можахме да го спасим. - момчето трепереше и не след дълго щеше да се разплаче.

Джин го прегърна и започна да гали главицата му.

- Скъпи, Чонгкук е добре. С родителите си е. Няма как да му се случи нещо.

- От къде сме сигурни, че родителите му са добри или че се грижат добре за него? - стисна ръцете си в юмрук, а сълзите му си намериха път навън. - Той не каза нищо за тях. Нито ние успяхме да ги опознаем, а го пуснахме така лесно. Притеснявам се за него. Искам да се върне у дома.

- Знам. И аз искам...,но какво можем да направим? Той едва ли ще иска да се прибере.

- Трябва да има начин...не мога да почувствам спокойствие откакто напусна дома ни. Нещо в мен крещи, че нещо не е наред. - зарови лице в блузата на своя родител.

- Не знам, скъпи. Може би това...чувство ще си отиде след време...

- Не вярвам в това. Ще повярвам, само ако се уверя, че е добре.

- Защо не отидеш до училището му? Виж как е. - предложи му Джин.

- Това не е лоша идея. - съгласи се Юнги, а останалите закимаха с глави.

- Да, може. Мисля, че това ще ми помогне да видя как е и да се успокоя малко. - момчето стана от леглото си и започна да се оправя.

Трябваше да се види с Чонгкук. Той просто трябваше да се увери, че е добре.