One big happy family [bts] [✔]

23

Снегът бе затрупал всичко наоколо. Бе станала снежна приказка, но и коледна. И зимните празници бяха почукали на вратата.

В къщата на семейство Ким, бе голяма забава. Децата бяха получили своите подаръци и бяха повече от щастливи.

Сега бе време и за сладка закуска направена от мама Джин.

- Не, аз искам това парче. - тропна Техьонг.

- Не, мое си е. - измрънка Чим.

- Момчета, има торта за всеки. Не се бийте.

- Ама това има повече ягоди, аз го искам. - изписука Те.

- Не, аз.

Чонгкук се протегна и изяде ягодите и на двете парчета.

- Сега няма и на двете, затова млъкнете и яжте. - облегна се назад.

Те и Джимин замлъкнаха. Чими си взе едно от парчетата и започна да се храни, обаче Техьонг се ядоса и удари Кук по главата.

- Гадина, как можа да изядеш-

Кук показа, че в ръката си имаше още една ягодка.

- Не съм ги изял всичките. - остави я в чинията на Те, като потърка главата си. - За момиче удряш силно.

- Тъкмо си помислих, че можеш и да бъдеш мил, но размислих.

Намджун и Джин се засмяха. Розовокосият родител се изправи, като отиде и пусна коледно филмче на децата.

Една от много познати песни започна да звучи и Чонгкуки не се сдържа и запя.

Гласа му бе толкова нежен и приятен, че направи закуската още по - вълшебна.

- Куки, миличък, пееш наистина добре. - усмихна се Джин.

- Мислиш ли, мамо? - попита леко засрамено момчето.

- О, да. От теб би излязъл страхотен певец.

Това накара Куки да се замисли. Ами, ако това беше нещото, което наистина искаше да прави?