One big happy family [bts] [✔]

36

- Юнги хьонг!

- Кажи, голямо Фифи.

- Скучно ми е. Няма ли да оставиш този лаптоп най - сетне и да ми обърнеш внимание? - Чим наду бузите си.

- Имам малко работа.

- Ама- - замрънка.

Юн въздъхна и остави лаптопа си настрана.

- Какво ти се прави? - попита по - голямото момче.

- Не знам.

- Как така не знаеш? Хем ти се прави нещо, хем не знаеш какво.

- Просто не знам. - заклати крака.

- Понякога си такова дете.

- Не е вярно. - Джимин кръстоса ръцете си, показвайки че уж бе сърдит.

Юнги само поклати глава.

Изведнъж в стаята влезе Хосок.

- Хора, Техьонг каза, че ще прави кичури на Чонгкук.

- Нима Кук му е дал? - изненада се Чим.

- Това не е за изпускане.

Трите момчета излязоха от стаята, запътвайки се към стаята на Кук и Те.

Там Техьонг вече бе започнал да боядисва някои кичури на Чонгкук.

- Какво искате момчета? - попита Те като не вдигна погледа си от работата си.

- Да гледаме. - започна Хосок.

- Как изобщо ти се съгласи на това, Кук? - засмя се Джимин.

- Техьонг го е подкупил. - предположи Юн.

Чонгкук спря за секунда Техьонг, като се изправи.

- Досадни сте, затова напуснете.

- Стига де, малко братче. - замоли се Чим.

- Излизайте. - избута ги от стаята и заключи вратата.

- Грубиян! - Джимин удари с крак вратата, а след това се строполи на пода от болка. - Това боли бе!

- Не думай. - казаха в един глас Хосок и Юнги.