Само брат!

*1*

ГТ На
Здравейте! Аз съм Парк На. Уча в Гимназията по изкуства, като влязох с танци.
Нека ви разкажа малко за себе си и семейството си. Живея с баща ми и полубрат ми, който е с 3 години по-голям от мен (на 21 г.). Майка ми почина преди 2 години и от тогава вкъщи ме тормозят. Имам всичко материално, което съм поискала-хубава стая, маникюр, дрехи, грим, обувки и т.н., но често ме изнасилват, работя като част от персонала (разбира се със заплата), нямам право да излизам, освен на училище, нямам право на приятели, да говоря с хората или изобщо да ги гледам. Дори нямам право да седя до някой! Ако се питате, защо не съм избягала, е защото имам гривна на крака, която ми тръска ток, ако изляза от вкъщи. Бият ме редовно, както вече казах ме изнасилват доста често, не ми дават да ям ако не се подчиня на някоя заповед или ако им е крив деня, което се случва през повечето време и трябва да наричам ,,баща ми" и ,,брат ми" господине. В училище ми се подиграват, също. Миналите години, момчета от по-горния клас ме биеха и ме караха да им пиша домашните. Като цяло, живота ми от сега е провал...
16 септември, 08:00*
Седя на чина с черните ми дрехи и качулка на главата, и слушам музика на слушалки. По принцип съм ученолюбива, но не слушам в час. Изобщо. Та..както си слушах музика някой седна до мен. Как?! Какво?! Защо?! Позволих си да надигна глава и огледах стаята. Нямаше други свободни места. След това отново погледа ми се заби в пода.
ГТ Джънгкук
Днес е първия ми учебен ден в новото училище. С нашите се преместихме тук, за да мога да уча. Сега да се представя. Аз съм Джеон Джънгкук. От заможно семейство съм и обичам да уча, а не да седя по купони, да пия, да пуша и т.н.
Г-жа: Ученици! Това е новия ученик. Моля, представи се.
Аз: Здравейте на всички! Аз съм Джънгкук и се надявам да се разбираме добре.
Г-жа: Седни до...то всъщност има само едно свободно място.
Аз погледнах и видях последния чин до прозореца. Там седеше момиче с черни дрехи. На чина нямаше абсолютно нищо. Запътих се към новото си място и седнах. Момичето май се стресна. Надигна глава и огледа стаята. Явно никой не искаше да сяда до нея. Не можах да зърна лицето ѝ, затова посегнах да махна качулката ѝ. Тя хвана бързо ръката ми и я премахна от главата ѝ, след това се премести по-далеч от мен. Аз се приближих към нея, а тя стана, отиде до госпожата и повече не я видях цял ден.
ГТ На
Бях на косъм да се разплача. Станах и отидох при госпожата.
Аз: Лошо ми е. Може ли да се прибирам?
Г-жа: Сигурна ли си, че искаш у вас?
Аз: Не, но не искам до него.
Г-жа: Както решиш. Но утре ела. Не искам да ти се случи нещо лошо.
Аз: Добре.
След това излязох. Да, госпожата знаеше за това какво става вкъщи. Тя беше единствената, на която споделих. Ще ми се и мама да беше тук. 😞😞