Само брат!

*19*

След като той си тръгна, аз погледнах към всички, които гледаха с отворени усти.
Чен: Нали не можехте да танцувате?
Аз: Не съм длъжна да ви давам обяснения! А ти...Чен. Следващият път, когато си позволиш да говориш, по мой адрес, ще имаш забележка. Това се отнася за всички! Ясна ли бях?
Всички: Да, госпожо.
Аз: Сега. Давам ви първата ви задача, която ще оценят следващата седмица. Разделям ви на на групи. Първа група ще са седем момчета. Те ще танцуват Idol на групата BTS. Втора група ще са четири момичета, които ще танцуват нещо по желание на групата Blackpink. Трета група са останалите са останалите 2 момичета и 2 момчета. Вие ще имате право на избор, както на песента така и на групата. Задължително е да е к-поп група.
??: Госпожо, как ще се избира кой в коя група е? 
Аз: Ще теглим имената. С изключение на Чен. Той ще е в първа група и аз ще му дам мембър. Останалите се разпределят сами. Ако някой има нужда от помощ, аз ще бъда тук от 16 до 17 часа.
...
Аз: Първа група - тук. Втора група - там. А трета група - ето там. Някой има ли въпроси?
Всички: Не.
Аз: Има още 5 минути. Свободни сте, освен господин Ким Чен. До после на някои от вас! Чен! Ела при мен!
Другите излязоха и той остана с мен.
Чен: Аз кой ще бъда?
Аз: Ти ще бъдеш Джънгкук.
Чен: МОЛЯ?!
Аз: За да си добър танцьор, трябва да можеш да направиш стъпките на всеки един човек. Независимо мъж или жена.
Чен: Но това е Джънгкук от BTS! Как очаквате да го направя като него?
Аз: Не си разбрал задачата.
Чен: Обяснете ми я тогава.
Аз: Не искам да танцуваш като него. Искам да направиш танца. Не да имитираш. А да танцуваш. Лек ден.
Той излезе и тръшна вратата. Все някога ще разбере какво означава, това което му казах.
Вечерта*
Кук беше необичайно рано вкъщи. Аз и Мия седяхме и гледахме телевизия.
Кук: Как беше първия учебен ден, дами?
Мия: Супер беше, тате! Намерих си нова приятелка!
Кук: Ами при другата млада дама?
Аз: На едни години сме.
Кук: Мия, защо не отидеш да си пуснеш филмчето в твоята стая?
Мия: Добре, тате.
ГТ Джънгкук
Изчаках да се качи горе и седнах до На.
Аз: Сърдиш ми се за сутринта ли?
На: Джънгкук, ами ако се бях изложила?
Аз: Но не се.
На: Ами ако краката ми откажеха?
Аз: Но не отказаха.
На: В пълното право съм да ти се сърдя.
Аз: Но аз не съм направил нищо.
На: Накара ме да танцувам.
Започнах да се приближавам към нея, а тя да ляга все повече. След малко бях върху нея. Гледахме се в очите. Усещах дъхът ѝ.
Аз: Направих го за теб. Имаш талант, който не искаш да покажеш.
Гласът ми беше дрезгав. Не отделяхме погледите си един от друг.
На: А-а-з....К-ку-к-к...
Аз: Какво?