Само брат!

*11*

*По телефона*
Кук: А, най-после си се прибрала.
Аз: Да....
Кук: Ела у дома. Тъкмо ще ми разкажеш, но и имам друга изненада. Чао!
Аз: Чака...!!
Затвори! Ъгх..!
Помолих шофьора да ме закара до тях и след малко пристигнахме. Аз почуках и той ми отвори с голяма усмивка, като ме задърпа към неговата стая. Щом влязохме той седна и каза:
Кук: Е, как мина?
Аз: Мил е, също и забавен, но му казах, че не го харесвам така.
Кук: Е...и само това.
Аз: Да. И между другото ме заведе в една сладкарница, където наистина е невероятно. Трябва да отидем някой път.
Кук: Да, добре.
Аз: Сега ще ми кажеш ли защо си толкова усмихнат?
Кук: След малко най-добрия ми приятел идва на гости.
Аз: Добре. Аз ще тръгвам тогава.
Кук: Не! Ще ви запозная. Сигурен съм, че ще си допаднете.
Аз: Ами не зн...
Тогава чухме звънеца. Кук ме хвана за ръката и този път ме повлече надолу.

Оттам влезе Таехьонг! Погледнах го в очите. Не свалях погледа си от тях. Както и той от моите.
Кук: Нека ви запозна...

Аз: Ким Таехьонг!
Тае: На....аз....
Кук: Явно се познавате.
Аз: Кук, не ми е добре. Ще се прибирам.
Кук: Сигурна ли си? Какво ти е?
Аз: Боли ме сърцето.
Кук: Сър...?
След това излязох бързо, без да казвам нито дума повече.
Тае: Любов!
Спрях на място. Бях като закована. Чух как дотича до мен.
Аз: Махни се Таехьонг.
Тае: На....аз.......съж..
Аз: Спести си го.
Тае: На, аз все още те обичам.
Аз: Лъжеш.
Тае: Не л...
Аз: ГЛЕДАШ МЕ В ОЧИТЕ И ПРОДЪЛЖАВАШ ДА МЕ ЛЪЖЕШ, ТАЕХЬОНГ! ПРОДЪЛЖАВАШ!
Тае: Знаеш ли колко ми беше тежко след раздялата!
Аз: НА ТЕБ!? НА ТЕБ ЛИ ТИ Е БИЛО ТЕЖКО?!! МЕН ПОЧТИ ВСЕКИ ДЕН МЕ ИЗНАСИЛВАХА! ПРЕБИВАХА МЕ! ОСТАВЯХА МЕ ГЛАДНА! ОСТАВЯХА МЕ ДА СПЯ ПОД ДЪЖДА! КАРАХА МЕ ДА РАБОТЯ КАТО ПРИСЛУЖНИЦА ВКЪЩИ! НОСЕХ ГРИВНА, КОЯТО МИ ПУСКАШЕ ТОК! БЕШЕ МИ ЗАБРАНЕНО ДА ИЗЛИЗАМ! ДА ГОВОРЯ ИЛИ ДА ГЛЕДАМ, КОГОТО И ДА БИЛО! СЕГА ЩЕ МИ КАЖЕШ ЛИ, НА ТЕБ КОЛКО ТИ Е БИЛО ТЕЖКО?!!
Тае: Аз...не знаех...
Аз: КАК ДА ЗНАЕШ? ЗАРЯЗА МЕ БЕЗ ОБЯСНЕНИЕ В НАЙ-ТРУДНИТЕ МИ МОМЕНТИ! МАЙКАТА МИ УМРЯ, БАЩА МИ СЕ ПРОПИ, ПРИЯТЕЛИТЕ МИ МЕ ИЗОСТАВИХА! ИМАХ САМО ТЕБ, НО КАКВО СЕ ОКАЗА?! ЧЕ САМО СИ МЕ ИЗПОЛЗВАЛ!!
Тае: Не е вярно.
Аз: НЕ БИЛО ВЯРНО! ЗВЪНЯХ ТИ! НЕ ВДИГАШЕ! ПИСАХ ТИ! НЕ ОТГОВАРЯШЕ! ТЪРСИХ ТЕ! НЯМАШЕ ТЕ! ОСТАВИ МЕ! ОСТАВИ МЕ, КОГАТО НАЙ-МНОГО ИМАХ НУЖДА ОТ ТЕБ! МАМКА МУ!
Ревах. С цяло гърло. Колкото можех. Той се приближи до мен и ме целуна. Ах, тези меки, топли, пухкави устни... Липсваха ми. Толкова много ми липсваха. Но не можех отново да му се отдам. Не и след начина по който постъпи с мен. Изблъсках го! Исках да му ударя шамар, но спрях ръката си на милиметри от лицето му. Не можех. Все още го обичах, въпреки всичко. Това бяха най-хубавите две години от живота ми с него. Но след това....всичко се срина.
Тае: Ще ми простиш ли? Ще бъдеш ли отново моя? Както преди?
Аз: Щях да ти простя на първата или дори на втората седмица, но сега...след две години....не мога. Не мога да си го причиня отново. Ти ме познаваш по-добре от всеки друг - истинската мен и знаеш, че няма как да стане. Обичам те! Много те обичам! Но за теб вече не съм сигурна...
Тае: Знам...знам, че те нараних. Знам, че те изоставих. Знам, че вече не е същото, но...все още има шанс за нас.
Аз: ШАНС? НЯМА ШАНС! НЯМА!
Тае: ....
Аз: Само не разбрах защо? Защо го направи? Защо ме остави? Заради друга ли? Какво не ти достигна? Секс ли? Любов ли? Пари ли? Какво? Какво не ти достигна в мен?
Тае: Беше въпрос на живот и смърт.
Аз: Сигурна съм, че помниш всички наши моменти. Знам го. Чувствам го. Помниш през какво минахме, за да сме заедно.
Тае: Помня....и не спирам да се обвинявам всеки ден.
Аз: Има за какво.
След това си тръгнах. Не издържах да го гледам повече. Онази част от живота ми, която загърбих, отново се върна. И то с все сила.