Само брат!

*10*

На следващият ден*
Кук: Ама той покани теб на среща, не мен.
Аз: Да, но ти прие, не аз.
Кук: Ти ще отидеш. Точка по въпроса.
Аз: Да предположим, че отида. Как се очаква да говоря, като ти си единственият пред когото не заеквам?
Кук: Просто се отпусни. Няма какво толкова да стане. Е, освен ако не ти предложи брак...
Аз: Кук!!
Кук: Шегувам се. Сега да ходим в час.
15:36ч.*
Облякох си розово сако, къса кафява пола и зелена риза.

И тогава на звънеца се звънна. Аз слязох и отворих. Познайте кой видях!
Кук: Няма да те пусна да излезеш така.
Аз: Защо? Какво ми е?
Кук: Хайде сега да ме заведеш в стаята си, за да ти изберем нещо по-подходящо.
Аз: Оф, хайде!
15:55ч.*
След малко спорене, най-накрая стигнахме до черни прилепнали дънки, бял топ, който запасах, тревно зелено горнище на PUMA и едни черни кецове.

Кук: Така е по-добре. Но ако имахме още време, щях и рокля да те накарам да си облечеш.
Аз: Не е добра идея. Сега си вземам телефона и парите и тръгвам.
Кук: Ще те чакам тук. И ти ще ми разкажеш всичко, което е станало.
Аз: Чао!
16:15ч.*
Видях го да седи на една от пейките. Тръгнах и той като ме видя, се изправи.
Так: Мислех, че няма да дойдеш.
Аз: И аз така си мислех.
Так: Е, ще тръгваме ли?
Аз: Да....хайде!
Так: Ам...не знам как се започва такъв разговор.
Аз: Какво обичаш да правиш през свободното си време? Аз обичам да слушам музика и да танцувам.
Так: Аз обичам да чета книги и да пея с приятели. Какъв ти е любимия жанр музика?
Аз: По принцип е каквото ми хареса, но главно са к-попа и рапа.
Так: И на мен!
Аз: Между другото къде отиваме?
Так: До любимата ми сладкарница. Там е невероятно!
Аз: Добре. Щом казваш.
След малко стигнахме пред една сладкарница и си поръчахме.
1 час по-късно*
Так: На? Знам, че може би прибързвам, но...ще бъдеш ли мое гадже?
Аз: Так, виж....ти си добро, забавно и мило момче, но не те чувствам като нещо повече.
Так: Няма проблем. Сигурно харесваш Кук. Той е по-добър от мен.
Аз: Кук? Не. Той е най-добрия ми приятел. Друг е пленил сърцето ми.
Так: Ама ти си обвързана? Аз мн...
Аз: Не, не съм. И не мисля, че ти си човека, на когото искам да споделя. Съжалявам. Трябва да тръгвам.
Прибрах се и се качих в стаята си. Очаквах да видя Кук, но го нямаше. Погледнах и видях на леглото ми една бележка.
„Това е телефонният ми номер. Звънни ми." - Кук