Само брат!

*31*

25 декември, Коледа*
Събудих се сутринта рано. Коледа е. Аз съм с дъщеря си и моята любима. Какво по-хубаво от това? Обърнах погледа си към На. Спеше толкова сладко... Станах внимателно и погледнах часа. 07:44. Облякох се и слязох да направя закуска. Сложих подаръците под елхата и зачаках дамите да се събудят.
8:28ч.*
ГТ На
Събудих се. Кук го нямаше до мен. Странно. Този поспаланко да е станал в почивен ден преди мен? Сигурно му е излязла работа. Станах и отидох да видя Мия дали спи. Спеше си спокойно. На баща си се е метнала. Не, че познавам майка ѝ де. След това слязох долу. Миреше вкусно. Странна работа. Щом видях масата ахнах. Тогава две ръце се увиха около кръста ми.
Аз: Ъм....Кук...? Това...ти..?
Кук: Да. Тези две ръце са вълшебни.
Той зарови глава във врата ми и ме целуна. След това още веднъж и още веднъж. След това ми направи смучка и аз започнах да се възбуждам.
Аз: Куки...
Кук: М?
Аз: Малката щ-ще дойде...
Кук: Но ние не правим нищо нередно.
Гласът му беше дрезгав и възбуждащ. Прехапах устна.
Аз: Н-но тя е малка и не б-бива да...
Кук: Шш...сега просто се наслаждавай.
Той продължи с занятието си. Тогава се чу и нейния глас. Кук се отдръпна от мен и аз изсъсках недоволно, а той само се подсмихна.
Аз: Не се смей. Ще ти го върна.
Мия: Тате? Како? Долу ли сте?
Кук: Тук сме, миличка!
Тя слезе и видя масата.
Мия: Како, кога успя да го направиш?
Аз: Не бях аз. Баща ти е станал рано и е приготвил всичко това.
Мия: За нас?!
Кук: За вас.
Мия: Имам най-добрия татко на света!!
Кук: Така е. Хайде сега да отворим подаръците.
Мия: Хайде!
Ние отидохме до елхата и седнахме. Кук подаде една розова кутия на Мия.
Мия: Какво е?
Кук: Не знам. Виж сама какво ти е донесъл Дядо Коледа.
Мия: Дядо Коледа не съществува.
Аз: Как да не съществува?!
Мия: В училище момченцата казаха, че не съществува. Вие купувате подаръците и ги криете от нас децата, а после ставате рано и ги слагате под елхата.
ГТ Джънгкук
Малкото ми момиченце вече разбра и за Дядо Коледа.
Аз: Така е, миличка. Няма Дядо Коледа.
Мия: Значи знаеш какво е!
Аз: Да, знам. Но няма да е интересно да ти кажа, нали?
Мия: Така е.
Тя отвори подаръка, но май не остана много доволна.
Мия: Това какво е?
Аз: Не ти ли харесва?
Мия: Защо се усмихвате? Аз не знам какво е.
Аз: Искаш ли да ти кажа какво е?
Мия: Да!
Аз: Това е ваучер за любимият ти аква парк.
Мия: Ваучер?
На: Да. Това означава, че един ден от лятото ще можеш да отидеш там без да плащаш за нищо.
Мия: Уха! Това е СТРАХОТНО! Благодаря! Благодаря! Благодаря! БЛАГОДАРЯ!
Аз и На: За нищо.
На: Хайде да ходим на закуска тогава.
Аз: Няма ли да видиш и твоя подарък?
Тя ме погледна объркано.
Аз: Защо ме гледаш така?
На: Купил си ми подарък?
Тогава коленичих и отворих кутийката с пръстена.
Аз: Парк На. Знам, че може би прибързвам, но ще ме направиш ли най-щастливият мъж? Ще се ожениш ли за мен?
На: А-аз...