Само брат!

*39*

22 юли, неделя*
ГТ Джънгкук
Аз: Ало? Мия?
Мия: Да, тате. Нещо станало ли е?
Аз: Не. Всичко е наред.
Мия: Ох, че съм глупава. Честита годишнина! Много щастие и всичко най-хубаво!
Аз: Благодаря. Искам да те питам дали ще мога да оставя брат ти за седмицата при вас? С кака ти ще отидем на почивка и...
Мия: Няма да допусна да го вземете с вас. Децата развалят всичко.
Аз: А ти не си ли на работа?
Мия: Ще си взема една седмица отпуск. Ще го взема след двадесет минути.
Аз: Благодаря ти. Чао!
Мия: Чао!
Затворих.
Аз: Сун! Събирай си багажа!
Сун: Защо? Къде ще ходим?
Аз: Ти при кака си! Аз и майка ти на почивка!
Сун: Не може ли и аз с вас?
Аз: Не.
Сун: Защо?
Аз: Защото днес имаме годишнина.
Сун: Честито!
Аз: Благодаря.
Сун: А не може ли при баба и дядо?
Аз: Не. Имат работа.
Сун: Каква? Да седят върху дивана и да гледат сериали?
Аз: Да.
Сун: А не може ли при дядо?
Аз: Не.
Сун: И той ли има същата работа?
Аз: Не е в държавата.
Сун: Е не може ли да ме оставите сам. Вече не съм на 5.
Аз: Забрави.
Сун: Е... Отивам да си взема нещата. Кога ще идва?
Чу се отключване.
Аз: Тук е!
Сун бързо се качи нагоре, а аз отидох да посрещна Мия.
Мия: Здравей, тате!
Аз: Здравей, миличка. Къде е Кими?
Мия: Чим остана с нея. Сун готов ли е?
Сун: Готов съм.
ГТ Мия
Аз: Сигурен ли си, че искаш да си точно при мен?
Сун: Не. Накараха ме. Пробвах три други избора, но не! Трябва точно при теб да съм.
Стана ми тъжно. Собственият ми брат не иска да прекарва време с мен. Тази седмица ще бъде трудна. Аз ли направих нещо? Качихме се в колата ми и тръгнахме към вкъщи.
Аз: Е?
Сун: Какво?
Аз: Защо ме мразиш толкова?
Сун: Не те мразя.
Спрях рязко колата.
Сун: КАКВО ПРАВИШ, БЕ?! НОРМАЛНА ЛИ СИ?!
Аз: Защо ме мразиш толкова?
Сун: Казах ти, че не те мразя!
Аз потеглих отново. След двайсетина минути стигнахме вкъщи.
Сун: Ама ти тук ли живееш? Ако взимаш толкова като асистентка и аз ще взема да стана.
Аз: Хах. Ще ти покажа стаята ти. Хайде.
Сун: Готина е! Съпруга ти има добър стил.
Аз: Аз я обзаведох.
Сун: Все тая.
Аз: Е...ъм...като се нагласиш слез за обяд.
Сун: Добре.
Слязох долу.
Чим: Кими! Ела тук!
Тя дойде с наведена глава.
Аз: Какво става тук?
Чим: Дъщеря ни е решила да готви!
Аз: Това е супер!
Чим: Но!
Аз: Какво си направила?
Чим: За малко да подпали кухнята!
Аз: Кими, колко пъти съм казвала да не си играеш с фурната, котлоните, микровълновата или други запалими уреди?
Кими: Много пъти, мамо. Съжалявам. Чичо къде е?
Аз: Ъм...Кими. Чичо ти...той...ще слезе след малко.
Кими: Добре.
Тогава отгоре се чу лай.
Аз: РОКИ! ТУК МОМЧЕ!
Той дотича.
Аз: Седни! Няма да лаеш по човекът в онази стая. Чу ли? Свободно!
Той стана и отиде в градината. След малко слезе и Сун.
Кими: Чичо!
Тя отиде да го прегръща.
Сун: Разкарайте това същество от мен.
Тук вече ми кипна. Няма да позволя да обижда дъщеря ми.