Само брат!

*29*

Деня на изпитването*
ГТ На
Алармата ми звънна и с Кук станахме. Аз се облякох с рокля, а Кук по спортно.
Аз: Днес не си ли на работа?
Кук: На работа съм, скъпа. Защо?
Аз: По принцип си с костюм, а днес-не. Затова питам.
Кук: Днес реших да се облека различно. Пък и сам съм си шеф, така че мога да се обличам, както си поискам. А ти защо си с рокля. До колкото си спомням си учителка по танци?
Аз: Днес ще изпитвам. Всички класове. Няма смисъл да се обличам спортно. Или не ти харесвам така...
Стана ми малко тъпо. Мислех, че ще му хареса. Кук се приближи и обви ръце около кръста ми.
Кук: И с чувал да се облечеш, пак ще си красива и ще те обичам. Но да знаеш, че гола според мен си най-хубава.
Аз: Перверзник.
Кук: Твоят перверзник.
Аз: Дап. Моят.
След това го дарих с бърза целувка и слязох да правя закуска, а той да събуди Мия.
Първи час*
Аз: От работата ви през миналата седмица, се надявам да има по-високи оценки от първата ни среща. Нали, клас?
Всички: Да, госпожо.
Аз: Да започваме тогава. Първа група да започват. Другите настрани.
......
Аз: Всички знаете какво казва един учител. „Има още какво да се желае!". Ами аз няма да го кажа. Всички се справихте отлично с поставената задача. Надявам се да сте разбрали смисъла на занятието.
Всички: ...
Аз: Не сте ли го разбрали?
Всички: Не, госпожо.
Аз: Хм...имаме още десетина минути. Ако искате можете да тръгвате, а може и да останете да ви обясня целта на това, което правихте.
Никой не си тръгна.
Аз станах и започнах да говоря.
Аз: Някой ден...някои от вас, могат да станат едни от най-известните и добри танцьори в света. Добрият танцьор трябва да знае, че не трябва да копира. Той трябва да има...нещо като собствен почерк. Тази задача бе с такава цел. Да танцувате вече измислен танц, но по свой начин. Вие сте вече дванадесети клас и не ви остава много в тази гимназия. Виждам голям потенциал в много от вас. Не само в тези, които са влезли в танци, ами и в тези които са влезли с музика, актьорско майсторство и т.н. Следващия час изпитвам по балет. До след малко.
Тогава звънеца би. Ех, че съм точна. Някои излязоха, а други останаха да репетират за после. Джулиет дойде при мен.
Аз: Да?
Джулс: Госпожо...ъм...
Аз: Проблем ли има?
Джулс: Аз...
Тогава влезе някакъв мъж и започна да вика името ѝ.
Аз: Отиди при другите, аз сега ще дойда.
Тя отиде, а аз попитах мъжа.
Аз: Мога ли да помогна с нещо?
??: Търся...едно момиче. Казва се Джулиет. Французойка. Ей толкова висока. Тук ли е?
Аз: А Вие, кой сте?
??: Някой.
Аз: Щом не сте нейн близък, ще Ви помоля да напуснете залата.
??: Значи е тук?! Джулиет! Излез веднага!
Аз: Господине, помолих Ви учтиво да си вървите.
??: Я се бягай, бе!
Чен: Не чу ли, че госпожата те помоли да си вървиш?!
Аз: Върви при другите. Аз ще се оправя.
??: Секси! Я да се махаш от пътя ми!
Аз: Как ме нарече?!
Всички: Оу!!
??: Секси. Що?
Ритнах го два пъти между краката и го изкарах от залата.
Аз: Имам си приятел! Идиот!
След това заключих.
Аз: Джулиет?
Тя се показа. Цялата беше в сълзи. Аз отидох и я прегърнах. След това помолих всички да запазят спокойствие и с нея излязохме от стаята. Слава богу си беше тръгнал. Отидохме в тоалетните и аз заключих вратата.
Аз: Кой беше този мъж?