Само брат!

*14*

2 месеца по-късно*
ГТ Джънгкук
На врата се звънна. Станах и отворих. Беше Юна.
Аз: Какво правиш тук?! Казах ти да ме оставиш на мира!!
Зад нея се показа малко момиченце.
Юна: Може ли да поговорим?
Мръднах се и те влязоха. Аз и момиченцето седнахме на дивана, но Юна само остави голяма чанта и каза:
Юна: Това е дъщеря ни. На 3 години е. Имам рак на сърцето и не ми остава много. Знам, че имаш много въпроси и най-вероятно няма да ми повярваш, защото бях голяма кучка. Ако искаш си прави тест за бащинство, ако искаш недей. Само те моля, да не я даваш в дом. Искам да е добре и при баща си.  Сега тръгвам, защото ще изпусна полета. Чао!
Аз: Чакай! Как так....!!?
Беше късно, защото излезе. Ами сега? Не знам как се гледа дете? Всъщност наистина е добра идея да си направя тест за бащинство.
Аз: Миличка, как се казваш?
??: Джеон Мия. А ти кой си? И защо мама, каза „Чао!“ и си тръгна?
Аз: Аз съм Джеон Джънгкук. А майка ти...тя....няма да се върне.
Мия: КАКВО?! НЕ!!!
Тя заплака. Ами сега?
Аз: Миличка, спокойно. Аз...трябва да идем при едни доктори и след това ще ти взема сладолед. Искаш ли?
Мия: Обещаваш ли?
Аз: Обещавам.
Мия: Добре. А как да ти казвам?
Аз: Ами....като отидем при докторите те ще кажат.
Мия: Да тръгваме, тогава.
1 час по-късно*
Седях и гледах листа с отворена уста.
Аз наистина съм нейн баща. Боже господи! Имам дъщеря!
Мия: Ам...ти? Ща ми кажеш ли как да те наричам?
Аз: А-аз...аз съм твоят татко.
Мия: Но мама, каза че...
Аз: Нали ти казах, че ще питаме докторите.
Мия: Да.
Аз: Знаеш ли какво е тест за бащинство?
Мия: Не.
Аз: Ами това, е когато едно момче иска да провери дали е баща на някое детенце.
Мия: И ти си моя татко?
Аз: Да, Мия.
Мия: Ура! Имам си татко! Но мама я няма.
Отново стана унила.
Аз: Хайде да отидем в парка за сладолед.
Мия: Добре, тате.
Целия изтръпнах. Чувство на радост обвзе тялото ми.
Хванах я за ръката и писах на На да дойде незабавно в парка. Трябва ми помощ.
ГТ На
Лежах си в стаята и някой ми писа. Видях, че е Кук.
„Веднага в парка! Трябва ми помощ!“
Станах и се облякох. И веднага се запътих към парка. Щом стигнах там. Видях Кук и едно момиченце с него на една от пейките.
Той ме видя и ме прегърна.
Аз: Здравей и на теб!
Тогава момиченцето стана и дойде.
??: Тате, коя е тази кака?
Аз: ТАТЕ?!
Той я хвана за ръката и седнаха на пейката.
Аз: ЗАПОЧВАЙ ДА ГОВОРИШ ВЕДНАГА!
Той ми подаде един плик. Отворих го и като прочетох какво пише на листа се стъписах. Гледах ту към листа, ту към Кук, ту към момиченцето.
Аз: А-ам....Кук?
Кук: Истина е. Преди малко и аз научих.
Аз: И какво ще правиш?
Кук: Тъп въпрос.
Аз: Знам, но трябваше да питам. Вашите..?
Кук: Не. Не знаят. Никой не знае. Само не разбирам защо майка ѝ не ми е казала по-рано.
Аз: Не знам. Но трябва веднага да отидеш да ѝ потърсиш детска градина, защото няма как да учиш.
Кук: Брей, че си била отговорна.
Аз: Кук, сериозна съм. Това не е шега работа.
Кук: Така е. Трябва да кажа и на Тае.
Аз: Ъм.....
Кук: На?
Аз: Нека да изчакаме малко. Става ли?
Кук: Какво пак е станало?
Аз: Сега имаме по-голям проблем.
Кук: Да знаеш, че не си се отървала.
Аз: Знам, знам.
Кук: Миличка, хайде да се прибираме.
Мия: Добре, тате. Хайде.
Всички тръгнахме към дома на Кук. Щом влязохме видяхме г-н и г-жа Джеон да седят във всекидневната на дивана и да гледат телевизия.
Кук: Мамо. Татко. Трябва да поговорим.