Само брат!

*3*

Аз: Не го познавам, господине.
Бр: Как така не го познаваш?!
Аз: Съжалявам, господине.
Бр: Днес, утре и други ден си без храна! Чуваш ли?!!
Аз: Както наредите, господине.
Бр: Сега се връщай в час! Даже, знаеш ли какво? Довечера ще спиш на двора. Тогава може би ще ми кажеш кой е!
Аз: Но, господине. Моля, Ви. Казвам истината. Наистина не го познавам.
Бр: Ама ти продължаваш?! И утре ще спиш на двора!
Т (татко): Какво става тук?! Каква е тази врява?
Бр: Нищо особено. Просто дъщеря ти не иска да ми каже, кое беше онова момче, което я заговори.
Т: Заговорило те е момче?!!
Аз: Да, господине. Искаше да му помогна с домашното. Но честна дума, не знам кой е.
Бр: Лъжеш!
Т: За това ли е тази врява?
Бр: Да. И да знаеш, татко, че следващите два дни, тя няма да яде, а днес и утре ще спи на двора.
Т: Добре, синко.
Една сълза се търкулна по лицето ми. Къде е мама сега? Защо не ме взе там горе с нея? Защо трябва да търпя това мъчение?
Аз: Свободна ли съм, господине? Трябва да вървя в час.
Бр: Тръгвай! И после не се прибирай! В двора ще спиш!
Т: Аа...не така. Днес съм в добро настроение и мисля да си поиграем с нея.
Аз: Да, господине.
Т: Сега върви и учи. Поне да не станеш чистачка, че ще посрамиш семейството.
След това отново ме закараха в училище.
ГТ Джънгкук
Сега е последния час и На се появи. Каза нещо на госпожата и седна до мен.
(шепне)
Аз: Ще ми помогнеш ли после по математика?
На: ...
Аз: Защо не говориш с мен?
На: ...
Аз: Кой беше онзи мъж?
На: ...
Аз: Аз съм Джънгкук. Приятно ми е.
На: ...
И това не проработи. Защо не ми говори? Дали онзи мъж не ѝ прави нещо? Дали не я тормози? След случката, която видях вчера не знам какво да си мисля.
19 септември*
ГТ На
Станах и отново си облякох черните дрехи. Взех почти празната раница и влязох в къщата, за да се поизчистя малко. На тази дата преди 2 години мама почина. Иска ми се днес да отида до гроба ѝ, но няма да ми позволят. Всъщност... Знаете ли какво? Ще го питам! Баща ми. Надявам се да ми разреши.
Запътих се към кабинета му и почуках.
Т: Влез!
Отворих вратата и той надигна глава, за да види кой е.
Т: Какво правиш тук? Знаеш, че ти е забранено!
Аз: Искам днес да отида до гроба на мама.
Т: Добре. Ще отидем...
Аз: Не. Аз искам сама. Моля...
Т: (въздиша) Не може.
Аз: Но, тат...господине! Моля, Ви! Знаете, че днес е важен ден за мен.
Т: Щеше да ме наречеш „татко“, нали?
Аз: Няма значение, господине.
Т: Добре. Върви. Но да си бърза. Само за половин час. Ясно?
Аз: Напълно. Господине. Благодаря, Ви.
След това излязох и шофьора ме откара в училище.
ГТ Джънгкук
Мама: Куки? Няма ли да ходиш на училище?
Аз: Остави ме да спя!
Мама: Но, миличък...трябва да ходиш. Нали го знаеш?
Аз: Оф...то човек да не иска да поспи малко!
Мама: Мрънкало! Ставай!
Аз: Ставам, ставам...
В училище*
Видях как На слиза от колата и тръгва към входа на училището.
Аз: На! Чакай!
На: ...
Затичах се към нея и щом стигнах, я чух да хлипа.
Аз: На, добре ли си?
На: ...
Аз: Не ти дава да говориш с хората, нали?
Тя поклати одобрително глава.
Аз: Тормози ли те у вас?
На: ...
Аз: Забравих, че не ти дават да говориш...
Сега какво ще правя? Дори не можем да проведем разговор.
Аз: Е, просто ще вървя до теб.
ГТ На
Ще си позволя да говоря, пък каквото ще да става!
Аз: О-с-та-в-и ме. Щ-е си им-а-ш не-пр...
ГТ Джънгкук
Тя започна да говори!
На: О-с-та-в-и ме. Щ-е си им-а-ш не-пр...
След това припадна.
Аз: Помощ! Някой да повика лекар!
6 часа по-късно*
Седя до болничното легло, където лежи тя. Толкова е красива, а го крие. Или отново у тях не ѝ позволяват да се показва? Изведнъж някакъв мъж нахлу в стаята.