Само брат!

*6*

15:37ч.*
ГТ На
Влязох в нас, докато Кук ме чакаше отвън. Качих се в на татко кабинета и почуках.
Т: Влез!
Аз: Може ли да изляза днес, господине?
Т: Нали ти казах да ми казваш „татко“. И да, може. Защо ме питаш? Вече си пълнолетна.
Аз: Благодаря!
След това си влязох в стаята и видях на скрина ми да има оставени 10 000 вона и бележка до тях:
„Това са ти дневните джобни. Всеки ден ще ги оставям тук.“
Взех ги и излязох.
Кук: Къде ти се ходи?
Аз: Не знам...където кажеш.
Кук: Ами като се има в предвид, че не познавам много града...
Аз: Не знам. Къде ти се ходи? Какво искаш да видиш?
Кук: Искам на...
?: НА!!!
Обърнах се и видях Юра. Това беше най-добрата ми приятелка, но след като мама почина и в нас започнаха да ме тормозят, тя каза, че не иска да дружи повече с мен и ме заряза. След това повече не я видях. Не исках и да я виждам.
Аз: Какво правиш тук?
Юра: Идвам при най-добрата си приятелка.
Аз: Бас хващам, че дори фамилията ми не помниш.
Юра: Е...не е така.
Аз: И как се казвам?
Юра: Ам....Ким На?
Аз: Не! ПАРК НА!
Юра: Е, сега...това е дреболия. Не се ли радваш да ме видиш?
Аз: Не! Сега ако обичаш си върви и ме остави на мира. Не искам нито да те виждам, нито да имам някакви отношения с теб.
ГТ Джънгкук
Тя си тръгна и аз казах:
Аз: Еха!
На: Какво?
Аз: Не съм си и представял, че можеш да се караш така с някого. Тя каза, че ти е най-добрата приятелка. Защо не искаш да говориш с нея?
На: Ами...дълга история.
Аз: Имам много време.
На: А аз малко думи...
Аз: Хайде де...моля...
На: Добре, добре.
ГТ На
Разказах му за това, коя е тя и как от най-добри приятелки станахме хора, които не се познават. Или поне аз не искам да я познавам.
Кук: Значи вече не сте приятелки?
Аз: Да.
Колкото и да я мразех в момента, все още ми беше скъпа, но не можех да ѝ се доверя отново.
Кук: Съжалявам за това, което е станало.
Аз: Не си виновен ти. Сега стига сме мислили за това. Нали ти се разхождаше?
Кук: Да. Всъщност, защо не дойдеш в нас?
Аз: А?
Кук: Да ти покажа, къде живея, а може и за вечеря да останеш. Ако искаш де.
Аз: Ами, не знам...
Кук: Моля те. Ще бъде нещо като парти с приятелка само, че с момче.
Аз: И си мислиш, ще баща ми ще ме пусне?
Кук: Що да не? Дори ще спиш в нас.
Аз: Тук вече тотално няма да ме пусне.
Кук: Ама защо?
Аз: Ако искаш ти го питай! Аз не рискувам.
Кук: Добре! Щом ти не искаш, аз ще го питам.
Аз: Боже...дай ми благословията си.
Кук: Ще ти даде. Повярвай ми.
Аз: Хайде да влизаме. Но ако после си пребит, не съм виновна аз.
Кук: Да, госпожо!
Аз: Не се шегувай така. Навява лоши спомени..
Кук: Извинявай. Хайде да влизаме.
Пред кабинета на г-н Парк*
ГТ Джънгкук
Почуках на вратата на кабинета.
Г-н Парк: Влез!
Аз влязох сам.
Г-н Парк: А! Момчето от болницата. Ако търсиш На, тя е...
Аз: Търся Вас.
Г-н Парк: Мен? Защо?
Аз: Ами...исках да ви попитам, дали може днес На да спи в нас. И преди да сте отказал, има гостна.
Г-н Парк: Добре, става. На! Влез!
Аз: Ама Вие...?
ГТ На
Той от къде знае, че съм тук? Влязох в кабинета му и казах:
Аз: Здрасти татко...
Т: Преди няма и половин час ти казах, че си пълнолетна и можеш да правиш каквото си искаш, а ти ме питаш отново.
Аз: Навик.
Кук: Господине, моя беше идеята. За да не стават проблеми.
Т: На? Истина ли е?
Аз: Не. Аз исках да те питам, но ме беше страх.
Т: Защо?
Аз: ...
Т: Всъщност, знам защо. Не ми отговаряй. Вървете и се забавлявайте. Ама да не ми носиш, после бебе на ръце!
Аз: Татко!!
Т: Шегувам се!
След това си взех каквото ми беше нужно и тръгнахме.
Пред къщата на Кук*
Той позвъня и ни отвори явно майка му.
??: Кук! Колко пъти да ти повтарям, че им... О! Здравей и на теб.
Кук: Мамо, ще ни пуснеш ли поне да влезем?
??: Да, влизайте!
Ние влязохме и седнахме на дивана.
Майката на Кук (МК): Е, ще ни запознаеш ли?
Кук: На, майка ми, мамо - най-добрата ми приятелка.
МК: Значи сте само приятели?
Кук: Да! И днес На ще остане на гости.
МК: Добре.
Кук: Хайде да ти покажа, къде ще спиш.
Станахме и се качихме в една стая, която много ми напомни за стаята на мама и очите ми се насълзиха.
Кук: Добре ли си? Стаята ли не ти харесва?
Аз: Мама имаше почти същата стая.
Кук: Ол...тогава, ще те настаня в другата стая за гости.
Аз: Не, няма проблем. И тук съм добре.
Кук: Сигурна ли си?
Аз: Да.
23:20ч.*
Облякох си пижамата:
и легнах. Взех си телефона и видях, че няма батерия. Потърсих в нещата си зарядно, но уви го бях забравила. Е, дано Кук да не спи.
Влязох в стаята му без да почукам и това беше огромна грешка!