*2*

271 5 0
                                    

На другия ден*
Отново съм в училище и чакам звънеца да бие всеки момент. Онова момче отново се опита да ме "заговори", но аз не посмях да отговоря.
...
Часът свърши и аз излязох. На вратата имаше някакво момче.
?: Ей, кукло! Как си?
О, не! Брат ми.
Аз: Добре, господине.
Бр: Хайде с мен вкъщи.
Аз: Моля, Ви да остана. Имам входно ниво следващия час.
Бр: Пак ще стоиш гладна.
Аз: Добре, господине.
Бр: Нека вървим.
ГТ Джънгкук
Видях момичето до което седя, да излиза с някакъв по-голям, който я гледаше лукаво. Реших да ги последвам. Те се качиха в някаква кола и потеглиха. Аз спрях първото такси, което видях:
Аз: Карайте след тази кола.
15 минути по-късно*
Платих на шофьора и слязох пред някакво имение. Тя тук ли живее?! С мъжа влязоха и след малко лампата на една от стаите светна. Пердета не бяха спуснати и можех да видя всичко. Та той я изнасили!!? А тя дори не вика за помощ.
На следващия ден*
Беше първото междучасие. Странното момиче си взе нещата и на вратата отново я чакаше този мъж. Отидох при тях и казах:
Аз: Извинявай, ще ми помогнеш ли по математика?
Мъжът: Питай някой друг, келеш!
Аз: Питах всички, но ми казаха, че не могат.
Всъщност не бях питал никой...ах, как мразя да лъжа!
Мъжът: Оправяй се! Имаш учебник! Хайде На, да вървим!
Аз: Но наистина много Ви моля.
Мъжът: Абе, ти не разбра ли, че сестра ми няма да ти помогне!
Тръгна да ме удря, но тогава тя проговори.
На: Б...тоест ,господине, недейте! Моля, Ви!
Какъв прекрасен глас има. Но защо го нарича „господине"?  Али са брат и сестра. Поне така каза.
Мъжът: Не се меси!
На: Моля Ви...
Аз: Наистина трябва ми малко помо...
Г-жа: Джънгкук! Ела за малко, моля!
Обърнах се и отидох при госпожата.
Аз: Да, госпожо?
Г-жа: Не се меси на това момиче. Ще ѝ създадеш само проблеми.
Аз: Но го...
Г-жа: Без но! И не засягай тази тема повече.
Аз: Оф...
Излязох от стаята и ги потърсих с поглед. Видях ги. Излизат от сградата. Тръгнах след тях, но едно момиче ми се изпречи на пътя.
?: Ей, сладур. Хайде да си поиграем.
Аз: Не, благодаря. Бързам.
Погледа ми не се местеше от На и там какъвто ѝ беше.
?: Няма ли да ми обърнеш внимание, Джънгкук?!
Погледнах момичето, което ме спря и останах без думи.
Аз: Какво правиш тук, Юна?
Юна: Трябва да поговорим. За нещо много важно. Ти и аз...
Аз: Казах ти да ме оставиш намира!
Юна: Но, скъпи...
Аз: Махай се. Не знам как си дошла и защо си дошла, но се махни. Не искам да имам нищо общо с теб. Със семейството ти. И с приятелите ти.
Юна: Хайде де... Не помниш ли колко се обичахме? А и...
Звънеца би.
Аз: Трябва да влизам в час. А ти се махай. Не искам проблеми.
След това влязох в час.
ГТ На
Бр: Кой беше този?!!

Само брат! Where stories live. Discover now