Само брат!

*17*

3 години по-късно, 15 септември*
ГТ На
Вече съм на 22 години. Тае и Лола се ожениха и чакат първото им дете. Също така се преместиха и в Пусан. Аз се изнесох и живея в една двуетажна къща, която е подарък от баща ми.
Мия вече е на 6 години и ще тръгва първи клас. И на мен, и на Кук ни се искаше тя да тръгне на седем годинки, както подобава, но в градината влезе в по-горна група и...много подробности станаха.
Кук и малката също се изнесоха. Познайте къде живеят? Да! В моята къща. Кук, беше твърдо против да се нанесат тук, защото си имат къща, но аз и Мия, успяхме да го убедим някак. Забравих да кажа, че Кук е шеф на най-успешната компания за производство на музикални инструменти, а аз до преди месец бях секретарка на фирмата на брат ми, с когото продължаваме да не се разбираме. Напуснах и утре започвам работа в гимназията, в която преди 3 години завърших танци. Естествено като учителка по танци, но с уговорката, че няма да танцувам. Питате се защо ли? Страх ме е. Миналата година имах операция на крака. Докторите казаха, че вече мога да танцувам, но аз не се чувствам готова.
19:26ч.*
Мия: Како! Ще готвим ли?
Аз: Искаш ли ти да наредиш масата, а аз да сготвя?
Мия: И така може.
Аз отидох и започнах да правя спагети болонезе.
30 минути по-късно*
Аз и Мия седим и вечеряме. Тогава чух как вратата се отваря.
Мия: Тате!
Тя отиде и му се метна на врата.
Кук: Здравей, мъник! Как си?
Аз: Здравей! Сега ще ти сипя.
Кук: Стой! Аз ще отида да се преоблека и сам ще си сипя. Става ли?
Аз: Както решиш.
Истината е, че може би малко си падам по Кук, но...не знам дали той изпитва същото. Както и да е. Дано това да премине скоро, защото може да развали приятелството ни.
На следващата сутрин, 7:20ч.*
Алармата ми звънна. Станах и се облякох така:

Слязох долу и видях Кук да прави закуска.
Той ме погледна и се усмихна.
Кук: Отдавна не съм те виждал така облечена. Красива си!
Аз: Благодаря! Ще отида да събудя Мия. Време е за училище!
Кук: Седни да хапнеш, аз ще отида.
Аз: Знаеш, че всяка сутрин аз я будя.
Кук: Е, сега искам аз да я събудя. Знам, че и без това си притеснена. Личи ти.
Аз: Добре.
Тръгнах към масата, за да седна,но видях, че Кук тръгна към мен. Аз се стъписах. Сигурно така ми се струва. Но очите не ме лъжеха. Той се спря точно пред мен. Обви ръце около кръста ми и ме гледаше с усмивка.
ГТ Джънгкук
Ах, колко е красива. Гледах я с усмивка на лице. Боже какво ми става?! Отдръпнах се и каза:
Аз: А-аз...приятен работен ден.
На: Бла-агодаря!
След това се качих нагоре. Влязох в стаята на Мия и я видях да си оправя леглото.
Аз: Станала си?
Мия: Събудих се рано. Днес ще отида на училище. Тате, там хубаво ли е? А, ще си намеря ли приятели? Ами ако не си намеря? Не ми се ходи.
(На мен ми беше хубаво само в първи клас)
Аз: Миличка, едва сутринта на първия ден е, а на теб вече не ти се ходи.
Мия: Тате, дали ще си намеря приятели?
Аз: Ще си намериш. Сигурен съм.
Мия: Наистина ли?
Аз: Наистина. Хайде сега да слезеш за закуска.
Мия: Какво чакаме още?
Тя се затича по стъпалата надолу.
Аз: Не тичай! Ще паднеш!
Хах...напомня ми на мен. И моите родители така ми се караха на времето, но аз никога не ги слушах.
Слязох долу и ги видях да закусват.
Аз: И двете се притеснявате за първия учебен ден, а?
На: Не ти ще си учител на тийнейджъри. Аз ще съм. Как да не се притеснявам?
Мия: Кака е права. Пък и ти няма да се притесняваш дали ще си намериш нови приятели или не, защото вече си имаш.
Аз: Това беше женско нападение.
Те си дадоха пет и след малко всички излязохме. Живеехме близо до гимназията и На отиде пеша, а аз закарах Мия на училище и след това отидох в компанията.
ГТ На
Вече съм в залата за танци и чакам звънеца да бие. Боже, имам ли време да се откажа? Късно ли е вече?