Само брат!

*15*

Те се обърнаха и ни видяха.
Аз: Ще тръгвам. Утре ще ти пиша.
След това се прибрах.
ГТ Джънгкук
Мама: Кук? Кое е това дете?
Поех дълбоко въздух. Това ще бъде най-трудния разговор в живота ми.
Аз: Това е дъщеря ми.
Мама и Татко: МОЛЯ?!
Аз: Глухи ли сте?!
Татко: КАК ТАКА ИМАШ ДЪЩЕРЯ?!
Мама: ТА ТИ СИ САМО НА 19 ГОДИНИ!
Татко: ТОВА Е НЕДОПУСТИМО! 
Мия се разплака. Вдигнах я на ръце и я притиснах към себе си.
Аз: Не викайте. Стресирате я. Качваме се горе. После ще говорим.
След това се качих в стаята си и започнах да я успокоявам.
Аз: Шш...спокойно. Няма нищо. Спокойно.
Тя ме прегърна силно. След малко усетих, че се отпусна. Погледнах и видях, че е заспала. Сложих я на леглото и я завих. След това слязох долу.
Мама: Ще ни обясниш ли или да гадаем?
Аз: Преди може би 2 часа Юна дойде. Каза ми, че имаме дъщеря и, че иска да не я давам в дом, а да остане при мен, защото Юна имала рак на сърцето. Направих си тест за бащинство. Положителен.
Татко: На колко е тя и как се казва?
Аз: На 3 годинки и се казва Мия. Джеон Мия.
Мама: Ами...щом е така. Ще я гледаш. Честито! На 53 години съм баба, а ти баща на 19.
Татко: Аз ти казах, да не се захващаш с това момиче. Сега дете ти носи тука.
Аз: Ако не ви харесва, ще се изнеса. Нямам проблем с това.
Мама: Да не си си го и помислил!
Татко: Няма да се изнасяш. Къде ще отидеш? Пък и си имам внучка. Ти като искаш се изнасяй. Тя остава тук.
Аз: Значи не съм наказан?
Мама: За това, че имаш дете? Не естествено! Пък и грижите за нея, ще са по-голямо наказание от каквото и да е било. И повярвай ми. Тя ще е най-хубавото нещо в живота ти.
Аз: И няма нужда да се изнасям?
Татко: Няма нужда.
ГТ На
Прибрах се в нас и все още не можех да повярвам, че Кук има дете. Тогава на вратата се позвъня. Отидох и отворих.
Тае: Здравей, любов!
Аз: Влизай. Трябва да поговорим.
Качихме се в стаята ми и той попита:
Тае: Станало ли е нещо?
Аз: Ами....
Тае: Любов, можеш да ми споделиш.
Аз: Обичаш ли ме?
Тае: Да.
Аз: Тае?
Тае: Аз... Може би, вече не е същото. Колкото и да ми се иска.
Аз: Знам. Усещам.
Тае: Аз много съжалявам. Отново те наранявам.
Аз: Не е вярно. И аз вече не изпитвам същото... Не мисли, че не те обичам, просто вече не е като преди. Сега е...
Тае: По приятелски.
Аз: Да.
Тае стана и ме прегърна. След това седна отново на леглото.
Тае: Знам, че сега се разделихме, но мислиш ли...
Аз: Че имаш шанс с онази сервитьорка?
Тае: Колко добре ме познаваш, само...
Аз: И тя те заглежда. Подхождате си. Пък и ми прилича на някого, но не мога да се сетя на кого.
Тае: Нали?
Аз: Да...
Тае: Е, сега след като се разбрахме, да те питам. Нещо интересно днес?
Аз: Нямаш си и представа!
Тае: Защо? Нещо лошо ли е станало?
Аз: Мисля, че трябва да говориш с Кук.
Тае: С Кукстър? Да не е загазил?
Аз: Не, не. Просто не съм аз човека, който трябва да ти съобщи това.
Тае: Кое?
Тогава телефона му звънна.
Тае: Кук е.
Той вдигна и пусна на високоговорител.
Тае: Ало?
Кук: Трябва да ти кажа нещо?
Тае: Вече знам, че трябва да ми кажеш нещо. На ми каза, че се е случило нещо, но не ми казва какво. Трябвало да говоря с теб.
На: Е не съм аз човека, който трябва да му съобщи.
Кук: Така е. Хайде след като се оправите в нас.
Тае: Е, не може ли да излезем някъде?
Аз и Кук: Не!

------------------------------------------------------------------
Радвате ли се за Dynamite? Аз направо съм във възторг! Песента е по-яка от колкото очаквах, но това пък е доказателство, че BTS винаги имат още и още изненади. Надявам се да успеем да направим 100 М гледания за 24 часа!

💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜💜