22 юли*
Боже! Днес се омъжвам!
Лола: На, добре ли си? Бледа си като платно!
Аз: Да...добре..съм.
Лола: Спокойно. Няма какво да стане. Всичко ще е наред.
Аз: И на теб ли ти беше напрегнато, когато с Тае се оженихте?
Лола: Да... Но спокойно. Всичко ще е наред. Не мисли за хората. Не мисли за баща ти. Не мисли за родителите му. Не мисли за никой. Просто..представи си, че сте само двамата. Ти и той. Щастливи. Заедно.
Аз: Наистина знаеш как да ме успокоиш.
Лола: Минах през това.
Аз бях облечена така:А Лола - така:
Чух как музиката засвири. Татко дойде и ме заведе до олтара.
Т: Да я пазиш.
Кук: Непременно.
След това мина речта на свещеника, казахме си „Да!", разменихме си пръстените и се целунахме. Сега официално бях госпожа Джеон. Как звучи само...Джеон На. Харесва ми. И то много.
ГТ На
Сега сме отново 16 септември. Мия вече е трети клас. Аз съм на 24 години. Продължавам да работя в училището. Всяка година ми е трудно да се разделям с някой клас. Между другото в залата, която взех водя нещо като уроци. Но е само за училището, в което работя. На края на годината с дванадесетокласниците правим хореография и те танцуват. Училището определя само жанра. Днес ще разбера кой жанр ще е тази година. В момента пътувам към кабинета на директора. Винаги съм мразела да ходя там, но какво да се прави... Почуках и влязох.
Д: Добър ден, госпожо Джеон. Какво ще желаете?
Аз: Добър ден и на Вас. Какъв ще е жанра тази година?
Д: Не знам точно, но съм избрал песен.
Аз: Но по принцип аз избирам песента.
Д: Ще се направя, че не съм Ви чул. Песента е тази ....Аз: Отказвам да накарам учениците да танцуват това. Няма да стане.
Д: Или ще го танцуват, или губите работят си!
Аз: Да, господин директор.
Излязох малко ядосана.
След часовете*
ГТ Джънгкук
Днес се прибрах в нас по-рано, като взех и Мия. След малко си дойде На.
Аз: Здравей!
Тя само се качи нагоре.
Аз: Здравей и на мен!
Аз тръгнах след нея. Влязох в стаята и я заварих легнала на леглото. Седнах до нея и я погалих по крака.
Аз: Хей... Какво има?
Тя се изправи и ме прегърна. Аз отвърнах и след като се отделихме е тя проговори.
На: Училищни проблеми...
Аз: Сподели ми.
На: Директора иска да танцуват на Savage тази година.
Аз: Оу...
На: Не мога да ги накарам да танцуват нещо подобно на еротика. Няма как да стане.
Аз: Но нали ти избираше песните?
На: Да. Явно вече не е така.
Аз: А няма ли как да смениш песента?
На: Не. Пробвах. Ако не танцуват на тази песен си губя работата.
Аз отново я гушнах.
Аз: Защо не поговориш с тях? Може и да искат.
На: Аз не искам.
Аз: Защо?
На: Просто...не знам.
Аз: Нещо притеснява ли те?
На: Не искам да аги петня. За този танц трябва да се облекат като...
Аз: Знам. Знам като какво.
На: Защо ти не дойдеш. За подкрепа.
Аз: Ще дойда. Пък и ще ми хареса да те гледам.
На: Перверзник!
Аз: Такъв съм си, но ти не си по-различна.
Тя ме целуна и каза:
На: Трябва са се обличаме и да тръгваме. И благодаря за съвета.
Аз: Хайде.
На: Ъмм...само, че не помислихме къде ще оставим Мия.
Аз: Ще я закарам при нашите.
На: Сигурен ли си?
Аз: Да.
YOU ARE READING
Само брат!
Teen FictionЧетете и ще разберете! И предварително се извинявам за правописните грешки.