Само брат!

*12*

ГТ Джънгкук
Какво беше това? За какво говореха те? Нищо не разбирам! Таехьонг влезе и изглеждаше повече от зле.
Аз: Веднага започвай да говориш!
Тае: Не съм сигурен, че мога да понеса истината. Не и след това.
Аз: Отивай в кухнята и започвай да говориш!
Тае: Добре Джънгкук.
Ние седнахме на дивана и той започна да ми разказва всичко.
...
Аз: Значи, ти си бил момчето, за което ми разказа На?
Тае: Да. Изпуснах я, като най-големия глупак.
Аз: А защо? В смисъл нали каза, че е било на живот и смърт?
Тае: Баща ѝ ме заплаши, че ако не я оставя ще убие и двама ни. Трябваше да избирам. Нямах друг избор.
Аз: Тя знае ли за това?
Тае: Не искам и да разбира.
Аз: Защо? Колко зле, пък може да реагира?
Тае: Не я познаваш.
Аз: Но тя ми е най-добрата приятелка.
Тае: Тя беше любовта на живота ми и още е такава.
Аз: Но защо да не я познавам? Тя е мила, забавна, умна.
Тае: Хах...кой ѝ е любимия цвят?
Аз: Черно или сиво. Защо?
Тае: Не. Това са нейните омразни цветове. Когато беше щастлива, тя нямаше черна или сива дреха в гардероба си.
Аз: Значи ме е излъгала? Кой знае за какво още ме е лъгала, щом дори това не иска да ми каже.

Тае: Не те е лъгала. Тя не може да лъже. Казва това, което мисли на всеки.
Аз: Да..., но това пак е лъжа.
Тае: Казах ти. Не те е лъгала. Показала е тъмната ѝ страна. Аз съм виждал всички нейни страни. Голи-облечени, светли-тъмни, тъжни-весели, пияни-трезвени и т.н.
Аз: Значи не ме е лъгала?
Тае: Да. И ще те помоля да не я изоставяш, така като мен.
Аз: Нямал си друг избор.
Тае: Имах. Можех да ѝ кажа. Можехме да заминем заедно. Не да бягам, като поредния страхливец.
Аз: Станалото, станало. Сега е важно да се сдобрите. Да сте приятели.
Тае: Невъзможно. Колкото и да искам, вече няма да ме приеме като хубава част от живота ѝ. Може да не се държи грубо с мен, но...няма да е същото.
Аз: Ако искаш върви в стаята за гости, но не първата, а втората.
Тае: Благодаря.
Аз: Няма да какво! Ти си най-добрият ми приятел. Всичко бих направил за теб.
Тае: Не можеш да я накараш да ми прости. Само това бих искал, но ще си остане несбъдната мечта.
Аз: Върви и си почини. Минал си дълъг път, а аз ще поговоря с нея.
Тае: Този разговор, трябва да е между мен и нея. Повикай я на мястото. Знаеш кое. Аз ще отида. Дано мине добре.
Аз: От къде знаеш за мястото?
Тае: То си е нашето място. Сигурно ти е казала, че е ходила като малка с майка си там. Не ѝ се сърди. Просто това е било по-безболезнено от истината.
Аз: А наистина ли е ходила с майка си там?
Тае: Да.