Само брат!

*35*

ГТ Джънгкук
Малкото ми момиченце порасна. Вече е на 15 години, а аз на цели 31 години. Тя избра да учи като моята специалност. Музика и танци. Взехме си и две кучета.
Казват се Роки и Рез.
Сега е към 15:20 и тя трябва да се прибере всеки момент.
...
На: Куки, спокойно.
Аз: Как да се успокоя?! Виж кое време стана, а дъщеря ми я няма! Ами ако ѝ се е случило нещо? А?!
На: Спокойно, чу ли?
Аз: Оф...17:17 часа. Къде може да е? Защо не ми вдига? Или поне едно съобщение да беше пратила.
Тогава врата се отключи и оттам влезе Мия. Аз отидох и я прегърнах.
Аз: Боже, миличка, знаеш ли колко ме изплаши? Къде беше? Какво е станало? Защо си цялата в рани?
Мия: Сбих се. Това е. Сега се качвам.
Тя ме отблъсна и се качи като трясна вратата. Аз се върнах при На, а тя ме прегърна.
Аз: Какво ѝ става? До сега не съм я виждал такава.
На: Тийнейджърка е. Ще има още такива изблици. Върви да поговориш с нея.
Аз: Благодаря, че винаги си до мен.
На: Обичам те!
Целунах я набързо и се качих горе. Почуках на стаята на Мия. Не ми отвори. Почуках отново.
Мия: Махай се!
Тогава влязох. Видях я на леглото, свила се на кълбо и плаче. Отидох до нея и я прегърнах.
Аз: Спокойно. Татко е тук.
Тя се сгуши в мен още повече. След като се успокои малко проговорих:
Аз: Ще ми разкажеш ли какво се случи?
Мия: Най-добрата ми приятелка Кика ми заби нож в гърба. Това се случи.
Аз: Защо? Какво стана?
Мия: Видях я да се целува с момчето, което харесвам. Първо си помислих, че може да не съм видяла правилно. Приближих се и беше истина. Тя ме видя и тръгна към мен. Сякаш не беше на себе си. Почна да ме удря, рита и обижда. Аз естествено се опитах да се защитя, но после се включи и явно новото и гадже. След това се разплаках и ми се губи как съм си дошла до тук.
Аз: Милата ми тя. Повече не се движи с това момиче.
Мия: Няма. Но съм ѝ споделяла всичко и може да каже на другите. Ще започнат да ми се подиграват.
Аз: Ако другите са умни няма да ти се подиграват.
Мия: Може ли утре да не ходя на училище?
Аз: До сега не съм чувал, че се ходи в събота на училище.
Мия: Ох, вярно.
Аз: Защо не се изкъпеш и да легнеш да си починеш малко?
Мия: Става.
Аз: Хайде почини си.
Мия: Добре, тате. Обичам те!
Аз: И аз теб. Повече от колкото можеш да си представиш.
Понеделник сутринта*
ГТ Мия
В момента съм в училище и вървя към класната си стая. Преди да вляза ме спряха Кика и Кай, момчето което харесвам.
Кика: Охо, кой ми виждат очите.
Аз: Остави ме, моля.
Опитах се да мина, но тя ми се изпречи отново.
Кика: Какво? Откраднах ти момчето и вече не сме приятелки? Горичката тя...тичкай при мама да се оплачеш. О, чакай! Ти нямаш майка.
Пуснах една сълза. Не мога да повярвам, че го направи. Обърнах се и тръгнах обратно към вкъщи.
ГТ На
Странно. Днес Мия не влезе в час. Реших да звънна на Кук.
Кук: Ало? Кажи, скъпа.
Аз: Мия с теб ли е?
Кук: С мен? Тя не е ли на училище?
Аз: Днес не влезе в нито един от моите часове, а до колкото чувам и при колегите.
Кук: Отивам вкъщи. Ще ти се обадя, ако я намеря.
Аз: Добре. Обичам те, чао!
Кук: И аз. Чао!
ГТ Джънгкук
Веднага тръгнах към нас. Запътих се към стаята на момиченцето ми. Влязох и я видях да плаче.
Аз: Миличка...
Отидох и я прегърнах, а тя продължаваше да плаче.
Аз: Спокойно. Тук съм. До теб.
Тя се отдръпна и започна да ми разказва какво се е случило.
...
Аз: Не им обръщай внимание. Знам, че ти е трудно да нямаш майка. Пък и аз съм женен за друга. Знам, че ти е трудно.
Мия: Не, не знаеш. Баба и дядо винаги са били до теб.
Аз: Добре. Права си. Не знам. Но се опитвам да ти дам всичко. Наясно съм, че не мога да компенсирам за майка ти.
Мия: Ще ми разкажеш ли за мама?
Аз: Ами...
Мия: Моля те!
Аз: Не знам какво да ти кажа.
Мия: А?
Аз: Виж, голяма си и разбираш от много неща. Майка ти беше....една от курвите в училище, а аз бях известното и скромно момче. Спахме няколко пъти заедно и станахме двойка, но след това тя ми изневери. Когато бях на 19 години, тя те доведе и ми каза, че е болна от рак. Повече не я видях.
Мия: Тоест...не я харесваш особено.
Аз: Да.
Мия: Няма проблем.
Аз: Наистина ли?
Мия: Да, тате. В училище, ако съм научила нещо, е че родител е този, който те е отгледал, а не този, който те е родил. За мен кака е като моя майка. Винаги знае какво да каже и направи.
Аз: Да...такава е. Сега...
На: Прибрах се! Тук ли сте?!
Аз: Да! Горе!
Тя дойде.
На: Мия, нещо случило ли се е?
Аз: Май ще ви оставя насаме.
След това излязох от стаята.

------------------------------------------------------------------
Как сте? Как върви училище?