На: Пет минутки. Аз: Няма да издържа толкова. Естествено, че ще издържа. Тя е 48 кг. Лека е като перо. Видях как отвори очи и като видя, къде се намира бързо се вкопчи в мен. Аз: Хахаха... На: Ти инфаркт ли искаш да ми докараш?!! Мия: Како, не се сърди. Моля те. На: На теб няма, но на баща ти, горко му! Мия: Така става. Аз: Така ли? Добрем. На: Кук, пусни ме. Трябва да се гласим. Аз: Добре. Щом си казала. Тя затегна още повече хватката си около мен. На: На земята, Кук! На земята! Аз: Ее....добре, тогава. Пуснах я и тя си отиде в стаята, както и аз в моята. Изкъпах се и си облякох костюма. Ах, тази вратовръзка! Все още не мога да я връзвам. Ще помоля На. Излязох и влязох в нейната стая. Тя беше облечена така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
и си вземаше нещата. Аз: Уау! На се изчерви леко. На: За какво дойде? Аз: Е, не мога ли да влизам в стаята на гаджето си? На: Можеш. И други неща можеш да правиш с гаджето си. Аз: Знам, но сега е време да тръгваме. И...може ли помощ с вратовръзката? На: Ела. Аз се приближих и тя я върза. Тогава в стаята връхлетя Мия. Мия: Како....! На: Да? Мия: Ъм...нищо. Забравих. На: Хах. Добре. Аз: Хайде да тръгваме. Мия, ще те оставим за малко при баба ти и дядо ти. Мия: Баба и дядо! Уху! Ще ям сл... Аз: Какво ще ядеш? Мия: Нищо... Вие нали щяхте да тръгвате? Аз: Не сме приключили този разговор. След това се качихме в колата и минах да я оставя при родителите ми, а после потеглихме към ресторанта. Вкъщи* Ние се прибрахме. Аз: Скъпа...нали знаеш, че сме сами? На: Да, и какво? Аз: Не искаш ли...? На: Какво да искам? ГТ На Знам точно за какво ми говори, но се правя на не разбрала, за да видя колко дълго ще издържи. Кук: Ами...нещо с мен? Аз: На почивка ли? Имам работа. Пък и скоро започнах. Не мога да си взема отпуск сега. Кук: Не на почивка. Аз: Ами? Той започна да се приближава към мен, а аз към стената. Бяхме на милиметри един от друг. Кук: Нещо като това? След това ме целуна и аз му отвърнах. Започнахме да се натискаме. Тогава от горе се чу гласът на Мия. Мия: Тате? Вие ли сте? Ние се отдръпнахме и аз побързах да изтрия червилото от устните му. Когато бях готова, тя дойде. Кук: Да, ние сме миличка. А ти защо си тук? Аз те оставих при нашите? Мия: Ами.... Кук: Мия!? Мия: Това е много забавна история... Кук: Какво си направила? Мия: Ами...малко се измъкнах... Кук: КАКВО?! Мия: Не ми се сърди. Моля те. Просто ми беше скучно и реших да дойда тук да порисувам. Кук: Ти, малка госпожице, си наказана за седмица без рисуване, освен, ако не е за училище! Мия: Ама, тате... Кук: Без ама! Бързо в стаята и искам да ми донесеш всичко свързано с рисуването! Ясен ли съм?! Мия: Да... Тя се разплака и отиде нагоре.
