~Deep In The Love~

Chapter 4

След като се присъединихме с Лиса към останалите, огъня вече беше готов и всички се бяха насъбрали около него. Лиса от лявата страна на Алек, Алис беше между Дан и Алек, затова седнах от дясната страна на Дан. Всички си взехме по една пръчка и започнахме да нанизваме маршмелоу върху нея. Обожавам маршмелоу.
Дан: Ето, вземи си. - Подаде ми пакета с маршмелоуси. Бръкнах и си взех три.
Аз: Благодаря, Дан.
Дан: Моля, Кал.
- Кал, значи. Този път ме нарече с гальовното ми име. Учи се.
Алис: Ммм, толкова е вкусно, Дан искаш ли да опиташ? - Взе едно топящо се маршмелоу от пръчката си и го натика в устата на Даниел. Толкова е нахална. Дори не го изчака да отговори, а направо действа!
Дан: Да, наистина е много вкусно. Благодаря ти, Алис. - Алис се наведе и го целуна по устата, като прехапа долната устна и облиза остатъка от разтопеното маршмелоу.
Алис: Моля! - Докато Лисана хитруваше на воля. Лиса и Алек се гледаха един друг като си говореха и от време на време се целуваха по устата, носа, челото, даже зърнах Алек да целува ръката на Лиса. Толкова са сладки, че сърцето му се разтапя като това маршмелоу.
Хапнах първото си маршмелоу, беше добре разтопено, все още горещо, но вкусно. Не се бях осъзнала, че издавам звуци на задоволство, с които звуци бях привлякла вниманието на Даниел. Алис беше заета да смъква деколтето на блузката си по-надолу от допустимото. Сега гърдите ѝ изпъкваха стократно повече. А огъня им придаваше топлина като ги караше да изглеждат уютно меки и нежни. Но за мен си бяха изкуствени.
Дан: Вкусно ли ти е? Искаш ли още?
Аз: Да, може да си взема още едно. Това ще ми е и последно за тази вечер. - Даниел ми подаде четвъртото и последно маршмелоу за вечерта. Когато понечих да го взема от ръката му, леко докоснах ръката му, е по-точно пръстите му заедно с моите, но беше съвсем леко и неволно докосване. Хареса ми, мамка му, на допир, ръката му е мека, нежна, топла. В този момент, не знам как, но ми се прииска да ме гали с нея по цялото ми тяло, да ме докосва на всяко интимно място, ако той, вместо Лизи, ме беше зашлевил по задника, щеше да ми хареса. Ама, адски много.
Но, защо си мисля такива неща? Не знам, но май изпитвам някакви симпатии към Дан. А колкото до Алис, майната ѝ, тя стана преди малко за да говори по телефона с някого, след като Алек и Лиса станаха и отидоха да се разходят.
Дан: Имаш малко маршмелоу на устната.
Аз: О, наистина ли? - Понечих да го махна. Колко съм гнусна само, не можах ли ям, по сдържано? Но стана ли въпрос за нещо сладко, направо откачам. Както започвам да откачам по него.
Дан: Да, ето тук. - Протегна ръката си в посока на устната ми, постави упакото на ръката върху бузата ми и с палеца, докосна ъгълчето на устата ми, където беше залепнало парченце маршмелоу. След това, докато се взирах в сапфирените му очи, той неочаквано пъхна палеца си в устата ми и каза.
Дан: Оближи го. - И аз естествено го направих, така и така беше в устата ми. И казах, по-скоро издадох звук и след това казах.
Аз: Ммм, сладко и разтапящо се в устата. - Бузите ми пламнаха от възбуда и срам, а той продължаваше да изучава погледа ми многозначително. Какво ли си мислеше? Какво ли си мислех аз, тъ да му говоря така?!
Аз: Говоря за парченцето маршмелоу. - Той ми се усмихна леко и ми кимна с глава като, така ми показва, че е наясно. И Алис реши да се присъедини към компанията ни. Беше кисела, какво ли се е случило? Да я попитам ли? Оу, да!
Аз: Какво ти е ? Нещо си кисела.
Алис: Нищо просто, искам да говоря с теб насаме, сега! - Изгледа ме така зверски, че сякаш беше готова да ми откъсне главата.
Аз: Разбира се. Дан, би ли ме извинил за малко?
Дан: Да, няма проблем, поговорете си. - Алис се запъти нанякъде, докато аз ставах с нежелание. И тогава той ме хвана за ахилесовата пета, бях с къси чорапки, за разлика от предишните. Сега кожата ми беше на показ от бедрата надолу чак до късите чорапки.
Аз: Да, кажи.
Дан: Нищо, просто ми харесват кецовете ти.
Аз: Благодаря! Взех ги от една сергия, за 10 долара.
Дан: Стоят ти адски секси.
Аз: Мислиш ли....- И тук Алис ме прекъсна като ме издърпа от Даниел. Спънах се от дънера на който седях и паднах по лице на земята, това заболя.
Дан: Ти да не се побърка?! Кал, добре ли си? - Алис си, моментално си затвори устата, но не спираше да нервничи и да потропва с крак.
Аз: Да, Дан. Добре съм няма ми нищо. - Хвана ме за талията, като така ме повдигна и долепи тялото ми до неговото, усетих дъха му във врата си, докато ми шепнеше.
Дан: Радвам се, че мекото ти дупе не пострада, но ми е мъчно за ангелското ти лице. - Вдигна ръка към мен, а аз затворих очи, за се насладя напълно, докосването му беше така възбуждащо, че ме накара да се подмокря. Изчисти пръста от лицето ми, като не бързаше, старателно и след това ме обърна към себе си. Лице в лице. Той ми прошепна.
Дан: Пази се от злата кучка.
Аз: Аз я наричам лисана. Заради косата, а и е палава калпазанка.
Дан: Любопитно ми е, доколко ти си палава. - Какво? Палава ли? Не се изяснихме, защото Алис ме издърпа от обятията му. Мамицата ѝ на Лисана.
Алис: Слушай ме сега, кучко! Принудена съм да вървя, тъй като ми изникна една стара срещата, която трябва, непременно да направя. Така, че би ли казала, моля те, на Лиза и Алек, че ще тръгвам. Търсех ги, но тях ги няма, а и превоза ми вече е тук.
- Обърнах се и видях едно синьо БМВ паркирано край пътя, оттук не мога да видя подробно колата, само емблемата и цвета, който предполагам е тъмно син или може би черен.
Аз: Нямаш грижи. Чао!
Алис: Майната ти!
- Дано те изчукат до несвяст и да забременееш, това също ѝ го пожелах, но на ум, естествено. Вечерта се очертаваше по - приятна без нея и това ме изпълваше с щастие и нетърпение. Но за какво съм толкова нетърпелива?