~Deep In The Love~

Chapter 16

Излязох от палатката, за миг видях Лиса и Алис да се карат. Чакай малко, те караха ли се? Не можах да видя хубаво, защото бях издърпана отново в палатката. Даниел ме обърна към себе си, бяхме отново очи в очи.
Даниел: Кажи ми, че не ме обичаш вече и ще си отида.
Аз: Наистина сега не е момента. Трябва да намерим Ема. Кой знае къде е сега. Не мога да ти отговоря, Даниел.
Даниел: Ясно. - в очите му се четеше разочарование, примесено със тъга. Да не би да сбърках? Пак.
Аз: Моля те, недей!
Даниел: Какво?! Кажи ми, Кал! Какво искаш.
Аз: Искам да спреш с манипулациите! Не спираш да будиш съжаление у мен, по този начин ме караш да се хвърля в ръцете ти. Първо майка ти, а сега, си играеш на любовник с разбито сърце. Я, стига.
Даниел: Добре, щом не ми вярваш. Върви си. - Ама той да не би да..
Аз: Какво?
Даниел: Чу ме. Върви си. Обаче, ако все още ме обичаш... - И тогава в палатката влетя една много разярена Лиса, наистина, до сега не я бях виждала такава. Така бясна. Но на кого?
Лиса: Защо по дяволите, вие двамата не излязохте отвън, като се има предвид, че вън има ревящо момиче. Твоето момиче! - И посочи към Даниел, който все още не откъсваше очи от мен. Отговор ли чакаше. Ама той сериозен ли е? Наистина ли го иска?
Даниел: Кал. Отговори ми.
Аз: Аз...Дан...наистина..- И тук щях да кажа, че ,,наистина го обичам", но той явно си беше помислил друго. И в мига в който се отдръпна от мен, сякаш ток го е ударил, за част от секундата успях да зърна мънички сълзи в очите му. Но той така рязко изчезна от палатката, че късно го осъзнах. Явно, имаше чувства към мен, явно не ме е лъгал, нито за майка си, нито за чувствата си, но дали беше истина или добре го играеше на съкрушено момче с разбито сърце. Не знам. Но едно нещо знам. Че все още го обичам. Възможно ли е? И тогава, сякаш някой ме върна в реалността.
Лиса: Чуваш ли ме, дявол да те вземе?! Земята до Кал.
Аз: Лиса.
Лиса: Да, Лиса. Какво ти става момичето ми?
Аз: Лиса, мисля, че го обичам. - Тя ме зяпна.
Лиса: Кой? Даниел ли?
Аз: Да. И мисля, че и той ме обича. - Тогава Лиса, замря. Просто се взираше в очите ми и накрая си отвори устата.
Лиса: Тогава, ако наистина те обича, Кал, както ти спомена. Защо в момента, целува онова момиче вън?
- Догади ми се при чутото. Той, Какво? Излязох с бясна скорост от палатката и тогава го видях. Беше я прегърнала през кръста и нежно я целуваше. Устни, които до снощи целуваха моите. Само моите. Не можех да ги гледам повече. Ако продължавах, щях да повърна маршмелоуто от снощи. Снощи. Само като се сетя за снощи, ми се доплаква. Майната ѝ на любовта! Майната му, на всичко! Това е, стига вече, тръгвам си. Решено е.
Обърнах се и казах на Лиса с сериозен поглед.
Аз: Лиса, не мога да остана. Не и сега, когато сърцето ми е разбито. Съжалявам за проваления поход, но си тръгвам. Ще ти реванширам на теб и на Алек, друг път, става ли?
Лиса: Няма проблем, момиче.
- И понечих да вляза в палатката за да си събера нещата. - Хей, добре ли си, наистина ли те боли, мила? - Отговорих ѝ със сълзи в очите, вече нпираха да излязат и не можах да ги спра.
Аз: Той ми отне....знаеш. - Стана ми неудобно, защото си мислех, че Лиса, ще ме помисли за наивна глупачка, каквото си и бях.
Лиса: О, милата ми тя. Значи снощи сте правили.... Ще му счупя главата! - Разярена Лиса, тръгна в посока към Даниел, но аз я спрях. Хванах я за ръката и ѝ казах.
Аз: Недей. Моля те. Остави го.
Лиса: Само кажи, какво да направя за теб, скъпа и ще го направя. Все пак затова са приятелките. - Толкова ѝ съм благодарна.
Аз: Благодаря ти, Лиса. Знаеш, колко много те обичам, нали?
Лиса: Да, можеш пак да ми го кажеш, ако искаш. - Усмихнах ѝ се сърдечно. Тя също.
Аз: Обичам те, приятелко моя. - И я прегърнах. Силно. Тя също. - Толкова ми липсваха прегръдките ти, знаеш ли?
Лиса: О, Кал. - След дългата приятелска прегръдка, тя ме пусна и добави. - Хайде, да ти опаковаме нещата. - И се отправихме към палатката.
След като сгънах палатка и я прибрах към останалите ми неща в сака, се изправих заедно с Лиса и ѝ казах, че тръгвам, но тя ме спря.
Лиса: Да, но с какво? Нали не смяташ да тръгнеш пеша??
Аз: Ами не знам. Офф, честно не знам как, но искам да си тръгна, наистина.
Лиса: Чакай, имам идея. - И тя тръгна в посока към Даниел и Ема, която ме гледаше с ненавист, също както Алис ме гледа в отсъствието на Лиса. Като, стана дума за Алис, защо ли се караше с Лиса по-рано? Хм. Видях, как Лиса пита нещо Даниел, а той погледна към мен, не можах да прочета никаква емоция в погледа му. Беше си сложил отново хладнокръвната си маска. Отвърнах погледа си от него, защото забелязах, че Ема ме видя и ме стрелна злобно с очи. Е, Ема, щом предпочиташ да прегръщаш врага, давай. Но аз, единствена не ти бях враг. Дори исках да ѝ обясня всичко случило се между нас със Даниел, исках да ѝ кажа, че той не ми е казал за връзката им, но щом той не го е сторил, значи не е толкова сериозна, каквато изглежда. Майната им и на двамата. Не ме е срам, нито от кучката, нито от Даниел. Върнах погледа си върху Ема и ѝ намигнах, докато се усмихвай леко. Тя явно забеляза жеста ми и понечи да дойде при мен, но Даниел я спря. Е, щяхме да се позабавляваме, но жалко, нека се гушка с този, който заби и на двете ни нож в гърба.
След това набрах още повече смелост и насочих погледа си към Даниел, но той вече ме гледаше, докато Лиса му обяснява нещо. Погледнах го сериозно в очите, той не спираше да ме гледа също. Кръвта ми се подпали, бузите ми пуруменяха, а тялото ми започна да трепери. Той ме изпиваше с поглед. Не знам защо, но захапах неволно долната си устна, Даниел, видя жеста ми и разтвори своите, и двамата дишахме тешко. Погледа му все така хладен ме изпиваше цялата. Ема ни забеляза и каза нещо на Даниел с което му привлече вниманието. След това, тя се обърна с гръб към мен, хвана го за тила и му прошепна нещо, а след това Даниел я целуна. Тя беше висока, колкото него. Пасваха си идеално. Докато я целуваше, той не спираше да ме гледа! Аз също. Погледа му стана още по сериозен, макар и жестоко да беше това, че в момента той целува нея, а не мен, все пак вниманието му остана върху мен. Само мен. Отдели се бързо от Ема. Тя усетила, че нещо не е наред с него, се обърна и ме видя да го зяпам, отново. Тя, каза нещо на Даниел и с това, той, макар и с нежеланието, което му личеше, и което явно дразнеше Ема, все пак го стори, отдели очите си от моите. ,,Все още те обичам", прошепнах с устни, но беше късно. Сега говореше нещо на Лиса и ѝ подаде някакъв ключ. Лиса му благодари и тръгна към Алек, като обясни и на него случващата се ситуация свързана с мен, той взе ключа и тръгна към мен. Лиса също.
Алек: Хей, добре ли си, Кал?
Аз: Да, Алек. А сега, може ли да ме закараш вкъщи?