~Deep In The Love~

Chapter 19

Алексей се свлече на земята и падна тежко върху пода ми. Кръвта ще остави тежки лекета върху килима ми. Даниел дотича до мен.
Даниел: Добре ли си?? Ранена ли си?? - Започна да ме оглежда, след това ме хвана за лицето с двете си длани. - Не си ранена, нали? - Този въпрос, ми прозвуча с двусмислен подтекст. Сърцето ми беше ранено. - Нямаш някакви белези, нали?
Аз: Не. Успокой се! Ти си ранения, не аз. Виж си само рамото. Трябва да те откарам в болница!
- Така се пъникьосах в този момент, че направо щях да откача. Хванах го за кръста, като поставих ранената му ръка върху моето рамо. И двамата излязохме бавно от спалнята в коридора. Тъкмо стигнахме до изходната врата, когато той ме спря. Заобиколи ме и ме погледна право в очите.
Даниел: Лиса ми каза, за разговора ви в палатката.
Аз: Какво ти каза?
Даниел: Каза, че си ме обичала и че миналата нощ, била незабравима за теб. Е, последното го чух от Алек. Той също ми разказа някои неща.
Аз: Затова ли дойде?
Даниел: Да, разбира се! Искам те! - каза го толкова спонтанно, с такова желание.- Ще ми простиш ли?
Аз: Ами, Ема?
Даниел: Пет пари не давам за нея. През цялото време душата ми плачеше за теб. Исках само теб, Кал. - Той погали бузата ми и добави.
Даниел: Когато тръгна с Алек. Знаех, че това, ще е последния път в който ще съм с теб.
Аз: И при мен беше същото. Беше ме страх, само при мисълта да те пусна да си отидеш. Когато видях всичката мъка в очите ти, сърцето ми се късаше. След това видях сълзите ти, когато вече заминвахме с Алек. Исках да те прегърна, да бъда до теб.
Даниел: Вече сме заедно. Сямо ти и аз. Нали все още ме обичаш? - Той ми се усмихна хлапашки. А аз го погледнах сериозно като обгърнах врата му с ръцете си.
Аз: Обичам те. - Сълзите ми вече се стичаха на реки от очите му, дори подсмърчах. - Обичам те, Даниел Скот! Обичам. Те. - Той заби устните си в моите в една мощна, дълбока целувка. Умирам под устните му.
Даниел: Бъди отново моя, любов.
Аз: Твоя съм, любов. Винаги.
Даниел: Винаги.
- Сетих се за постреляното му рамо и за обкръжаващите ни трупове.
Аз: Хайде, скъпи, да те заведа в болницата, а след това ще се прибера за да почистя, преди Рейчъл да се е прибрала.
Даниел: Коя е Рейчъл?
Аз: По-малката ми сестра.
Даниел: Сигурно е красива като сестра си.
Аз: Хей, да не искаш да ме замениш със сестра ми. Такъв ли си, бил ти?
Даниел: Не, не бих. Защото вече притежавам оригинала.
Аз: Изпроси си още една целувка. - Хванах го за лицето и го целунах по устните продължително, жадно, страстно.
След като отделих устните си от неговите го подпрях за мен и излязохме от апартамента ми. Заключих и взех ключа си с мен. С Рейч използвахме един ключ, който криехме в една от обувките си, които бяха наредени отвън на стойката за обувки. И затова сега, го взимам със себе си, за да не може като се прибере, да се натъкне на труповете. Трябва плюс това да ги изкарам от апартамента си и да почисистя, за да не се налага да ѝ обяснявам, после, защо тези мутри са разпръснати из апартамента ни.
Когато се качихме в джипа му, аз се настаних зад волана, но преди това се погрижи за Даниел, като гледах да му е удобно, след това запалих двигателя и тръгнах в посока към болницата.
Даниел: Трябва да смениш апартамента със сестра си. Трябва да се преместите другаде.
Аз: Защо?
Даниел: Ами може би, защото току що застрелях четирима от хората на баща ми. И то във твоя апартамент. Опасно е Кал, не мога да рискувам живота ти и да го изложа на смърт. Ясно ли ти е?
Аз: Да. - Пътувахме и мълчахме. След това казах. - Значи, Алек ти е споменал за разговора, който проведох с него?
Даниел: Да. Каза ми също, че ти е споменал за баща ми и мафията му, в която бях въвлечен преди години.
Аз: Попитах го само за майка ти. Исках да съм сигурна, че това, което ми каза не е било лъжа.
Даниел: И какво установи? - Погледнах го и му отговорих.
Аз: Не си ме лъгал. Но, не разбирам защо не ми каза за онази, Ема?!
Даниел: Карълайн, защо въобще да ти я споменавам, като през цялото време, снощи, което прекарах с теб, мислех единствено за теб. Ти постоянно ми беше в главата. А и забравих за нея.
Аз: Как така си забравил? - Отделих погледа си от него и се съсредоточих върху пътя пред себе си.
Даниел: Тя беше тази, която чуках от скука. Не влагах никакви усилия, впечатления или чувства във "връзката ни", ако мога така да я нарека. - Кимнах насреща му, за да му покажа, че го разбирам.
Аз: Значи е било просто секс и нищо повече, така ли?
Даниел: Да. За разлика от теб. Това което с теб правех беше истинско удоволствие за душата ми. Надявам се и при теб да е било така.
Аз: Разбира се, че беше. - Нещо не го свърташе на едно място, заради болката, която изпитваше в простреляното си рамо, а това започна, сериозно да ме безпокои.
Аз: Дръж се, мили. Ще ускорят, защото виждам, че си изгубил доста кръв. - Натиснах газта и се изсрелях напред.
Даниел: Колко съм щастлив, че убих копелето. Струваше си куршума.
Аз: Така ли?! А какво щеше да стане, ако онова шибано копеле те убиеше. - Само при мисълта ми се късаше сърцето. - Хм? Какво щях да правя аз, ако беше..., боли ме, дори като си го помисля. Нямаше да мога, да го понеса. Да те няма, това щеше да ме убие. Без теб, Дан, щях да съм съсипана. - Сълзи капеха от очите ми, сърцето ми също плачеше. За него. Той се обърна към, оправи един кичур коса паднал върху бузата ми и след това я погали с меката си длан.
Даниел: Скъпа, това нямаше да се случи. Нямаше да позволя на оня нещастник, да те отведе далеч от мен, нямаше да му позволя да те използва като една от поредните си играчки, уличници в пумията, която нарича законен бизнес. Няма нищо законно в това да отвличаш беззащитни жени и да ги продаваш на главорезите в мафията, които са готови да платят за тялото им. - Това е толкова ужасно. Да се държат така с жените, като някаква стока.
Аз: Разбрах за Ема, че била добре платена порно звезда. Вярно ли е? - От къде изникна, този мой интересен за Ема?
Даниел: И какво, ако е вярно?
Аз: Питам се, дали си ѝ плащал за да спи с теб? Просто от любопитство. - Продължавах да карам с мръсна газ, след малко вече щяхме да сме пред болницата.
Даниел: Не. - Ясно и просто. Когато го каза, той се взираше в нищото, а гласа му беше сериозен.
Аз: Ако съм прекалила, в което не се и съмнявам, се извинявам.
Даниел: Няма за какво да се извиняваш, Карълайн. - Нещо в гласа му ме засегна. Не само че ме нарече с цялото ми име, а и начина по който го каза, някак си безразлично. Дори не ме и погледна!
Аз: Когато я целуна, те намразих адски много. Ти я прегръщаше, нея, а не мен, когато имах най-голяма нужда от теб. - Пристигнахме пред болницата, аз паркирах над бързо и слязох от джипа. Отидох от към страната на Даниел и му помогнах да слезе. И тогава, той се наведе над ухо ми и ми прошепна.