~Deep In The Love~

Chapter 9

Той ме бутна леко назад за да ме възседне и се наведе за да ме целуне. Целуна носа ми, след това захапа ухото ми и накрая се върна на устните ми. Започна бавно да ги докосва със своите. Нежно да ги облизва и захапва, а от време на време, да ги засмуква. След като приключи с тях, се зае с врата ми, започна да го драска с зъби, да го хапе зверски и да го смуче лакомо. Дано не ми остави смучка. Не че имам нещо против, но не искам Лиса да ме разпитва на сутринта, за буйната ми вечер с Дан, а и не искам да ѝ казвам. Е, поне за сега.
Вдигна леко главата си над моята и ми прошепна тихо.
Даниел: Хайде да те направим жена.....- След това ми се подсмихна, най-нагло.
Аз: Ооо, я млъквай! И се заемай с заложената ти задача.
Даниел: Която е?
- Глупчо.
Аз: Да задоволиш нуждите ми, много ясно. А една от тях, си ти. В момента толкова много се нуждая от теб и те искам, че просто ти е бегла фантазията.
Даниел: Тогава ще те накарам да ме искаш, всеки път когато те докосна, ще те накарам да копнееш за мен и моя пенис, и ще искаш от мен да никога да не откъсвам от срамните ти устни. Как ти звучи, това?Хм..
- О, Боже! Накараме да те желая още по-зверски силно, бейби.
Аз: Дай ми го. Обладай ме, както само ти знаеш.
- След това ме целуна, още веднъж, а след това, пак и пак, и накрая ме погледна право в очите. Стояхме така, известно време, просто гледайки се един друг.
Неговия поглед ме пронизваше, той ми пълнеше душата, караше ме да изпитвам някакво щастие, което до сега не съм усещала, не и по този начин, не и така. Това ново чувство у мен, ме трогна по необясним за мен начин, накара ме да не искам да се отделям от него, накара ме да не искам да го нараня, па камо ли да го забравя. Не, това беше невъзможно. Даниел, ми изпълваше душата и сърцето. А след това ме изпълни и по друг начин. Болка. Силна, остра болка. Заменена от мигновеното чувство за него, в мен. О, Боже! Влюбвам ли се?? И то само, защото ми го вкара? Е, все още е в мен и ми го вкарва. Но дори не съм се съблякла, а колкото до него, той само е смъкнал панталоните си наполовина. Започна да ме хапе за ухото, като нежно ми напяваше една и съща дума.
Даниел: Моя, моя, моя.
- Край, накара ме да свърша..., той също ме последва. Блаженство. Или точната дума е, Рай. Накараме да изпитвам такова щастие, накара ме така да се усмихна идиотски, че сигурно изглеждах като наркоманка, получила най-после дозата си.
Двамата, дишахме учестено и тежко, а пространството между нас беше само на милиметри един от друг. Той ми прошепна нещо.
Даниел: Толкова си красива, направо сияеща, като звезда на нощно небе. Най-ярката от всички. Ти и твоята задоволена физиономия.
Аз: Ооо, я млъквай. И все пак за физиономията ми, виновен си само ти.
Даниел: Да. Само аз.
- А след това ме целуна. Дълго и нежно. А когато отлепи устните си от моите, ме погледна пак, но този път още по решително от миналия.
Даниел: Искам, да те съблека, а след това, ти мен. И когато останем чисто голи, първо да те почистим, а сетне да те любя, цяла нощ. Искам да те маркирам. Цялата. Моя.
Край, сърцето ми заби с бясна скорослицето ми поруменя, а устата ми пресъхна, а колкото до неговата реакция от думите, които изрече, току що, лицето му, беше непроницаемо, неразгадаемо. Не съм сигурна, дали усети, това което аз усещам в момента. Все ми е тая. Искам го. Пак.
Даниел: Хайде, сладка моя. Да те съблечем. - И ми се усмихна, толкова топло. Имаше много-съблазнителна усмивка. Ама наистина, имам чувството, че каквото и да ми нареди с тази негова усмивка, ще го изпълня, без никакви колебания и скрупули.
Аз: Нека довършим работата си, като хората. - Той леко ме гризна за долната устна и добави.
Даниел: Това между нас ,,работа" ли нарече, току що? - И ми се усмихна, пак. Ще умра.
Аз: Ами...да. Защо?
Даниел: Не мисля, че е някаква тежка работа. Според, ако питаш, това си е самата наслада, мила моя. Нирвана. - Усмихнах му се.
Аз: Е, да, но гърба малко ме убива, а и твоята работа е,жвсе още е вътре в мен.
Даниел: Спокойно, след като те почистя и си вече готова. Ти ще си върху мен. Става ли?
Аз: Става, бейби. - И ме шляпна по дупето.
Аз: Не прекалявай, или...
Даниел: Или какво? Няма да ми позволиш да те докосвам ли?
Аз: Може и така да стане.
Даниел: Не мисля, че ще се въздържиш, дори и за секунда без моя допир, без моите целувки или без да съм вътре в теб. Прав ли съм, бейби?
Аз: Ами, ти? Ако не те докосвам, ти също няма да ме докосваш. Ще издържиш ли? Хмм, ще издържиш ли без допира ми, без устните ми върху твоите, без да ме вкусиш, без да ме задоволиш? Кажи ми.
Даниел: Мисля, че и двамата няма да издържим. И ти го знаеш. - Изражението му беше неразгадаемо, беше сериозно. Той беше сериозен.
Аз: Да, така е, бейби. Прав си.
- Наведе се и ме целуна по челото. Изправи се. Оуу, по дяволите. Пениса му стърчеше, а главичката, тя..., засрамена съм. Беше покрита с кръв. Имаше кръв на всякъде по пениса му. А когато се наведох, видях, че и аз съм покрита цялата в кръв. Наистина ми стана неудобно. Какво, по дяволите да правя. Аз, просто вдигнах поглед към него и го изгледах с недоумение, малко срам и извинение.
Аз: Съжалявам, аз...
Даниел: Недей, мамка му! Не си извършила някое убийство. Не се срамувай от женствеността си, няма да ти го позволя. Ясно. А сега дай ръка и ела при мен.
- Това и направих. Подадох му ръката си, а той я обгърна нежно в своята. Докосването му, ми стопли плътта на ръката, кръвта ми закипи, пулса ми се ускори, а дишането, то постепенно се учести. Когато вдигнах погледа си, го видях.