~Deep In The Love~

Chapter 23

Тогава просто не издържах. Точно когато спряхме пред сградата ми, му казах, силно.
Аз: ТИ ОГЛУША ЛИ!?! - Той се обърна към мен и бързо и ме хвана за врата като ме пристисна силно до седалката. Погледна ме на кръв. Мамка му!. Загазих.
Даниел: Бих те изчукал още сега! Тук! Защото виждам, че имаш нужда от едно здраво чукане в малката ти катеричка! - Викаше яростно в лицето ми. А след това леко понижи тона си. - Но тъй като в момента, имаме по-сериозна работа, ще те оставя намира. За сега. - И ме целуна силно, дълбоко, напъха толкова яростно езика си в мен, направо ме подлуди. Наистина ме желаеше, ако съдя по подутината в панталона му. Аз също го желае, болезнено.
Когато се отдели от устните ми, ми каза.
Даниел: Скоро, любов. - Какво? Скоро, какво? Изправи се и ми намигна. А аз останах все така недоумяла и леко зяпнала. Не го разбрах. По дяволите!
Даниел: А сега, да те освободим, бебо. - Протегна ръцете си към мен и ме освободи от силно притисналия ме колан. Той слезе от джипа, а аз понечих да отварям вратата си. Тъкмо хванах дръжката, когато той изкопи пред вратата ми и ми я отвори. Толкова е бърз. Дори и в леглото. И толкова властен, а едновременно с това е и такъв джентълмен.
Аз: Ооо, токова те обичам! Благодаря ти! - Той ме изгледа замислено и добави.
Даниел: За теб винаги, любов. - И взехме бутилките белина в чантата на задната седалка. Даниел ме хвана за ръка и заедно изтичахме до входа на сградата. Качихме се по стълбите, все още хванати под ръка. Не взехме асансьора, защото живях на втория етаж. Когато спряхме пред апартамента ми, пъхнах ключа в ключалката и когато го мушнах, тя леко се открехна. Обърнах се към Даниел. Той ме погледна.
Даниел: Сигурна ли си, че заключи, когато тръгнахме?
Аз: Разбира се, че да!
Даниел: Чакай! - Той ме побутна зад себе си, след това извади пистолета, който криеше под якето си и го насочи внимателно напред. Влезе с внимателни стъпки, а аз, по негово нареждане стоях пред вратата. Когато претърси всичко стаи, излезе и каза, с някак притеснено изражение.
Аз: Наред ли е всичко?
Даниел: Труповете. Няма ги.
Аз: Моля?!
Даниел: Претърсих всички стаи, Кал. Ням ги. Само локвите кръв са останали от тях.
Аз: По дяволите! Кой е бил в дома ми?! - Паникьосах се адски много. - Боже! - Даниел ме изгледа въпросително. - Рейчъл! Трябва да ѝ се обадя. Да проверя дали е добре. - Звъннах ѝ. Тя вдигна на второто позвъняване.
Рейчъл: Ало? Карълайн?
Аз: Рейч.
Рейчъл: Кал, какво има?
Аз: Обаждам ти се, за да те попитам къде си сега?
Рейчъл: Нали ти казах, че ще съм до късно на репетиции. Защо?
Аз: Просто...бях забравила. Това е. Щях да те попитам, какво ще искаш за вечеря, но сега, след като спомена за късните тренировки, се досетих, че сигурно ще си поръчаш храна за вкъщи.
Рейчъл: Е, ако това е всичко, Кал.
Аз: Да, да. Извинявай за прекъсването. Чао. - И затворих. Даниел ме изгледа строго и каза.
Даниел: Няма да живееш повече тук. Не е безопасно.
Аз: Какво?! Ти откачи ли? - Той се приближи още по-близо до мен, като не откъсваше строгия си поглед от моя.
Даниел: Главорезите от мафията са дошли за да си приберат мутрите! Ясно! Не те искам замесена. Едва не те отвлякоха, мамка му!
Аз: Добре, не ми викай! И, ако реша да се махна от тази сграда, където и да отида, те ще ме намерят!
- И двамата отново спорехме с висок тон. Това ще ни стане нещо като традиция. - Къде, по дяволите, ще отидем, аз и Рейч... - Той ме прекъсна.
Даниел: Ще дойдете при мен.Точка.
Аз; Няма шанс, Дан.
Даниел: Слушай ме, Кал! Трябва да си до мен. Не разбираш, че те вече знаят къде живееш, мамка му! Знаят коя си, Кал! Държат те на мушка.
Аз: И при теб с Рейч ще сме в безопасност ли?
Даниел: Да, любов! Аз....притежавам имение. Строго охранявано. Там ще сте в безопасност. Ти ще си в безопасност близо до мен.
Аз: Офф. Не разбираш ли, че ти току що ме попита, дали искам да се пренеса при теб!
Даниел: Кал, погледни ме. - Погледнах го. Беше толкова близо до мен. Отново можех да усетя топлия му дъх с вкус на мента. - Скъпа, не мога да жертвам живота ти. Няма, да стане.
Аз: Защо?
Даниел: Защото те....важна си за мен! Ясно. - Мамка му! А бях толкова близо. Да го накарам да си признае, че ме обича.
Аз: Ясно. Значи съм важна, защото ме чукаш, е, ти можеш да чукаш и други не толкова важни за теб. Но ти избра мен. И така, просто си питам, защо съм толкова важна?
Даниел: Знаеш защо. - О, значи ще е по трудния начин, а бейби?.
Аз: Би ли ми просветнал малко? Че нещо не разбирам.
Даниел: О, бих. Бих те просветлил, да. Даже, ще го направя, ей сега, но след като изчистим петната кръв.
- След като влязохме и двамата, за да изчистим, влязох първо в спалнята си, където беше трупа на онзи задник, Алексей. Но когато влязох вътре със шише белина под ръка, чух някакво тиктакане. Извиках Даниел.
Аз: Дан? - Той веднага се затича при мен. Оу, толкова е сладък, когато е под напрежение или притеснен за мен. Да, обича ме. Със сигурност. Щом му пукаше за живота ми. А и си призна, че ме ревнува, също така да не забравя, че е влюбен в мен, лудо. Той е ЛУДО ВЛЮБЕН!
Аз: Мили, чуваш ли това тиктакане? Или ми се причува само на мен?
- Когато го чу и той, поне така смятам, тъй като очите му щяха да изхвърчат от орбитите, а лицето му пребледня. Той, за части от секундата ме хвана за кръста, метна ме върху рамото си и отпраши с мен на вън. Заслиза по стълбите с бясна скорост. Когато пристигнахме на пътя, тъкмо щях да го попитам, защо реагира по този начин, когато чух една силна експлозия. Той ме свали от себе си и ме набута бързо в джипа на задната седалка. Всичко, наоколо се разтресе. Експлозия беше толкова шумна, че едва не оглушах. Мамка му, едва не ме убиха!!! Добре, че беше Даниел, моя ангел спасител, иначе до сега да бях цялата погълната от пламъци и засмукана в тях. Щях да съм на пепел, по дяволите!